Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 6

Болката в ръката му го изтръгна от мрачните мисли. Извади от торбичката с билки последното брезово лико и превърза надве-натри раната си. После се отдели с мъка от дънера и се огледа наоколо.

Беше израснал в тази част на Гората. Всеки рид и всяка поляна му бяха познати. В долината на запад се намираше Червената вода: плитка за канута, но предлагаща добър улов през пролетта, когато сьомгата идваше откъм Морето. На изток, чак до края на дълбокия лес, се простираха огрени от слънцето гори, богати на дивеч, горски плодове и ядки. На юг беше обширната тревиста земя, където северните елени се хранеха с мъх през зимата.

Баща му казваше, че най-хубавото на тази част на Гората е, че в нея рядко идват хора. Освен някоя случайна група ловци от Върбовия клан от запад край морето или от клана на Пепелянката от юг, но те никога не оставаха дълго. Просто минаваха през Гората и ловуваха на воля както всички останали, без да знаят, че се намират в ловния район на Торак и неговия баща.

Момчето никога не се беше замисляло върху това. Така бе живяло винаги: само с баща си, далеч от клановете. Но сега закопня за хора. Идваше му да закрещи. Да вика с цяло гърло за помощ.

Но баща му го беше предупредил да стои настрана от тях.

Освен това виковете му щяха да привлекат мечката.

Мечката.

Паниката го стисна за гърлото. Преглътна с усилие, пое си дълбоко дъх и отново затича, този път по-умерено, в северна посока.

Докато тичаше, забелязваше следите от дивеч. Стъпки на лос. Изпражнения на зубър. Шумът от движението на горския кон през орловата папрат. Мечката не ги беше подплашила. Поне не още.

Дали баща му не грешеше? Може би накрая сетивата му бяха изневерили?

„Татко ти е луд“ — спомни си подигравките на децата преди пет лета, когато двамата с баща му бяха стигнали чак до морския бряг, за да уважат годишната среща на клана. За Торак това беше първата среща на клана и се бе оказала пълен провал. Оттогава баща му спря да го води на тези събирания.

„Сигурно е глътнал дъха на някой дух — дразнеха го децата. — Затова е оставил клана и живее сам“.

Торак побесня. Щеше да се бие с всички поред, ако баща му не го беше дръпнал настрана.

„Не им обръщай внимание, синко — бе казал през смях. — Те не знаят какво говорят“.

И беше прав.

Но дали беше прав и за мечката?

Изведнъж дърветата се разредиха и Торак излезе на една поляна. Запрепъва се, заслепен от слънцето, лъхна го мирис на мърша.

Спря рязко.

Горските коне лежаха, където ги бе запратила мечката, подобно на счупени играчки. Лешоядите не бяха посмели да ги приближат. Дори мухите не ги докосваха.

Мечките не ловуваха така. Когато една нормална мечка се храни, тя съдира кожата на жертвата си, изяжда вътрешностите и задните части и сетне скрива останалото за по-късно. Като истински ловец тя не прахосва нищо. А тази мечка бе отхапвала по малко от всеки труп. Не беше убивала за храна, а за развлечение.