Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 42

— Тогава защо не ме издаде преди малко?

— Защото искам да съм сигурна, че ще стигнеш до Планината на Световния дух. Ако не те принудя, няма дори да опиташ. Просто ще подвиеш опашка и ще избягаш. Защото си страхливец.

Торак я изгледа смаяно.

— Страхливец?!

— Страхливец, лъжец и крадец. Ти открадна еленчето ни, спечели боя с Хорд чрез измама и излъга, че не си Слушателя. А после избяга. Хайде тръгвай, няма да повтарям повече.

* * *

Със стрела, насочена в гърба, Торак пое на запад по течението на Реката. Движеше се все покрай върбите и носеше Вълк на ръце, за да не могат кучетата да надушат миризмата му. Обвинението на Рен още ехтеше и ушите му.

Странно, не се чуваше никакъв шум от преследване. Това го разтревожи повече от роговете от брезова кора…

Рен наложи бърз ход и той се запрепъва след нея. Беше уморен и гладен, а тя — отпочинала и сита; това означаваше, че трудно може да й се измъкне. Но пък беше по-дребна от него и той си помисли, че би могъл да я надвие, преди да успее да го нарани с този лък.

Въпросът беше — кога? Изглежда, тя съвсем искрено искаше да му помогне да избяга от Гарваните, привеждайки го по тесните и сравнително безопасни еленови пътеки. Реши да изчака, докато се отдалечат достатъчно от лагера. Но обидата й не му даваше мира.

— Не съм страхливец — подхвърли той през рамо. Вървяха покрай Реката през сенчеста дъбова гора. Заплахата от преследване като че ли беше намаляла.

— Защо тогава побягна от лагера?

— Защото щяха да ме принесат в жертва!

— Още не го бяха решили. Затова спореха толкова разпалено.

— И какво трябваше да сторя аз? Да чакам и да видя какво ще стане?

— Предсказанието може да означава две различни неща — каза студено Рен. — Ако не беше избягал, щеше да го разбереш.

— Защо ти не ми обясниш, щом си такава всезнайка? — рече Торак подигравателно.

Тя въздъхна шумно.

— Предсказанието може да означава, че ще те принесем в жертва и ще предадем кръвта ти на Планината. Така ще се избавим от мечката. Хорд смята, че е точно това. Той иска да те убие, за да отнесе кръвта ти на Планината. — Тя замълча, после продължи. — А според Саен само ти можеш да намериш Планината и да унищожиш мечката.

Той се обърна рязко.

— Аз? Да унищожа мечката?!

Тя го измери с поглед от главата до петите.

— Знам, че изглежда невъзможно. Но Саен е сигурна. Аз също съм сигурна. Слушателя трябва да намери Планината на Световния дух… и после, с помощта на Духа, да унищожи мечката.

Торак примигна невярващо. Думите й звучаха нелепо.

— Защо не си признаеш? — попита сърдито Рен. — Ти си Слушателя: биеш се с въздух, както е в Предсказанието; говориш с тишина: тази свирка. А и първите думи на Предсказанието са, че Слушателя може да приказва с останалите ловци в Гората — ти можеш да говориш с тях, защото баща ти те е оставил във вълча бърлога, когато си бил бебе.

Торак присви очи.

— Откъде знаеш това?

— Отварям си ушите — отвърна тя.

Продължиха да вървят на запад покрай Реката. Торак чуваше ясно тъничкото свирукане на червеношийките в къпиновите храсти; една горска зидарка почукваше по клоните в търсене на храна. Мечката едва ли бе наблизо с всички тези птички наоколо.