Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 191

Най-сетне таксито влезе в улица „Сен Дидие“. Погледнал апарата, Филип приготви сумата, за да не губи време. Колата спря пред къщата. Той плати, бързо изкачи стълбите и изпълнен с надежда, се спря пред вратата. В момента, когато искаше да позвъни, чу шум и гръмки смехове. Помисли, че е сбъркал етажа. Но не, наистина у Даниел и Франсоаз се забавляваха. Сигурно младите лесно забравят смъртта. Колко много беше престорен неговият отчаян вид пред прага на този празнуващ дом, в който никой не се интересуваше от него! Смеховете продължаваха. Избухнаха аплодисменти. Обърнал гръб, Филип бързо слезе по стълбите и се спусна по улицата, за да избяга от тия, които там, горе, продължаваха да живеят, сякаш нищо не се бе случило.

Едно такси. Спря го и каза да го закарат на улица „Бонапарт“.

Апартаментът му се видя още по-зловещ, отколкото преди. Влезе в кабинета си, прелисти една папка, отново отиде в стаята си, седна в един фотьойл, отпуснал рамене с лакти върху коленете, смазан, отчаян. Възможно ли бе това голямо, глупаво и плоско легло, изскочило извън нишата, толкова дълго време да е било полюсът в неговия живот? Беше спал сам миналата нощ; ще спи сам и тази нощ. А после? В края на днешния ден трябваше да му стане ясно: нямаше никаква работа в Париж. Тогава какво? Да се върне в Кан? Да се върне отново към плажа, към слънцето, към вечерите, към намазаната с масло Карол, бронзовата Карол, елегантната Карол, усмихващата се, тържествуващата Карол е малко слабите бедра?… Нямаше кураж. Стигнал до тази степен на отрезвяване и на самота, трябваше ли още да упорствува в играта? Всеки гост има право да отмести чинията си, ако яденето не му харесва; На границата на пресищането започва небитието.

Филип се съблече, легна в леглото си с измачканите чаршафи, помъчи се да чете един криминален роман, спомни си, че не е вечерял, погледна часовника си: десет часът и пет минути. Нито много рано, нито много късно: най-глупавото време на нощта. Не беше гладен. Дано поне може да заспи.

Той стана, върна се в банята и взе шишенцето със сънотворното лекарство от тоалетната си кутия. Две таблетки осигуряваха покоя. Ами няколко таблетки повече?… Франсоаз преди години беше опитала така да се самоубие. Но тя не бе посмяла да отиде докрай. Момичетата са предпазливи в лудостта си. Колко странно: тя бе поискала да се убие от отчаяние, а той, ако се убие, ще бъде от разум. Никога не е бивал повече господар на мислите си. Логично той нямаше вече никаква причина да продължава… Има или няма бог? Ще има време да разсъждава после. Във всеки случай трябваше да блъсне вратата, за да разбере. Взе две таблетки и изпи след това чаша вода. Водата имаше неприятен вкус на хлор. Той направи гримаса. В огледалото над умивалника се очерта лицето му, самотно, съсредоточено и дебело. Светъл лъч правеше червен върха на носа му.