Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 184

Шумът на метрото бучеше в ушите й. Една реклама за алкохолно питие танцуваше пред очите й. Седнала в полупразния вагон, тя си мислеше за необяснимото поведение на баща си и страдаше, че никак не можеше да го оправдае. Беше ли поне изпитал скръб при смъртта на сина си? Да, без съмнение, в първите дни. Но много скоро неговият егоизъм е взел връх.

Той беше твърде лош с Жан-Марк като жив, за да се промени след смъртта му. Дори повече от лош — безразличен. Не повече се интересуваше и за децата, които му бяха останали. Връщането на Карол му бе дало втора младост. Той искаше да се освободи от всички окови, за да й принадлежи напълно. Той отказваше да бъде баща. Нима е бил някога такъв? С мъка, примесена с отвращение, Франсоаз си представяше ликуването на Карол, върнала се при своя съпруг и при своите мебели. Сега навярно той е още по-мек с нея, отколкото преди. „Всъщност нима аз не бях така унизително покорна на Александър?“ — попита се тя внезапно. Навярно това бе фамилна черта. Но тя бе успяла да се изтръгне от магията, докато баща й отново попадаше в нея с наслада. Александър сега беше вече едно почти забравено минало. Живееше ли още някъде в Париж, или пак беше заминал за Съветския съюз? Този въпрос малко я интересуваше. Станал непостоянен, неактуален и безвреден, той подхранваше паметта й с такава доза носталгия, от каквато се нуждаеше, за да обагря всекидневния си живот. Тя си казваше, че е имала като другите едно увлечение, едно разочарование, че няма за какво да се моли, нито да се надява и че, понеже целта на всяко човешко същество е търсенето на щастието, трябва да търси своето щастие другаде, а не в любовта. Освен това достатъчно бе да погледне около себе си, за да се убеди, че повечето от жените имат нейната съдба. В този блестящ и шумен вагон, летящ бързо в мрака на едно подземие, всички лица изглеждат отегчени. Това влюбени жени ли са? Не, домакини, майки. Ако някой отхлупи капака на черепа им, ще намери под него само купища от работни престилки и кошници за продукти. Дори и най-младите изглеждаха замислени, пресметливи и практични. Колко от тях, за да се утешат от неуспеха си в живота, четяха „Нежен поглед“? В действителност, ако Никола̀ искаше да успее, непременно трябваше да се откаже да позира за фотороманите! Тя му бе казала това сто пъти! Напразни усилия! Какво муле! Франсоаз извърна очи от съседката си, която плетеше с блуждаещи очи и разтегнати устни, и видя собственото си отражение в огледалото. Беше грозна. Беше черна. Нямаше мъж в живота си. Електрически лампи прекосиха лицето й. После афиши. Спирка „Виктор Юго“. Тя излезе от метрото с бодра стъпка, която съвсем не съответствуваше на тежките й мисли.