Читать «Възмущение» онлайн - страница 70

Или пък, продължих да си разсъждавам, бих могъл да наруша обещанието, без тя да разбере… Но когато във вторник отидох в час по история, всяка възможност да предам доверието на майка ми се изпари, защото Оливия я нямаше. Не дойде и в четвъртък. Не я видях и в църквата, където ходехме в сряда. Огледах местата едно по едно, на всяка редица — нямаше я. А си мислех как в църквата ще седнем един до друг и всичко, което ме побърква, изведнъж ще се превърне в източник на радост, и Оливия ще се смее очарователно край мен.

Но тя бе напуснала училище. Разбрах го в мига, когато видях, че я няма в часа по история, а след това потвърдих подозренията си, като се обадих в пансиона й и поисках да говоря с нея. Отсреща вдигнаха и отговорът беше: „Тя си замина“ — любезно, но така, че да си помисля, че се е случило нещо повече от това, на Оливия просто да й се е наложило да си „замине“ — нещо, за което не биваше да се говори. След като не й се бях обадил и не се бях свързал с нея, тя пак беше направила опит да се самоубие — сигурно това се е случило. След като беше наречена „госпожица Хътън“ десетина пъти в рамките на двайсет минути от страна на майка ми, след като е чакала напразно да й звънна по телефона, след като се прибера и се настаня в лечебницата, е взела мерки — от онези, за които майка ми ме предупреди. Значи, съм извадил късмет, а? Избегнал съм гадже самоубийца, а? Да, и никога в живота ми не се бях чувствал по-съкрушен.

Ами ако не просто е направила опит за самоубийство? Ами ако е бил успешен? Ако този път е прерязала и двете си китки и е умряла от кръвозагуба в пансиона — ако го е направила навън край гробището, където спрях колата онази нощ? Не само колежът, но и семейството й биха направили всичко възможно, за да запазят тайната й. По този начин никой в „Уайнсбърг“ не би узнал какво се е случило и никой, освен мен, не би се досетил защо. Освен ако не е оставила бележка. Тогава всички ще обвинят мен за самоубийството й — мен и майка ми. Трябваше да се върна в „Дженкинс“ и долу в мазето, срещу пощата, да намеря телефон със стотинки и сгъваща се врата, която се затваря плътно, за да мога да се обадя, без никой да ме чуе. В пощата не намерих бележка от Оливия — беше първото, което проверих, след като Сони ме настани в лечебницата. Преди да се обадя, проверих още веднъж и този път намерих плик с написано на ръка писмо от декана Кодуел: