Читать «Възкресителят» онлайн - страница 4

Юда пристъпи към него, без да може да откъсне очи от предмета. Не че самата купа беше толкова забележителна. Омагьосваше го ефирният ореол, който я заобикаляше — като полупрозрачна мъгла, която скриваше всичко зад нея.

— Какво е това?

— Купа. Потир.

— Не е обикновена купа.

Нехор кимна.

— Ако обичаш Иисус, трябва да направиш така, че да пие от нея по време на вечерята. Но само той. След това трябва да го следваш навсякъде, където и да отиде. Войниците ще дойдат да го арестуват. Погрижи се да разберат кой е той.

— Предателство? — възкликна Юда, без да откъсва поглед от купата.

— Не. Дар. Най-големият дар, с който можеш да го дариш. Бъди сигурен. Ако ти не го предадеш на съдбата му, друг ще го направи. По-добре да бъде сторено от човек, който милее за него.

— Останалите ще научат, че съм го предал. Какво да им кажа?

Нехор носеше малка кожена кесия на колана си. Свали я и я затъкна в колана на Юда.

— Кажи им, че си го направил за пари. А сега вземи купата.

Нехор тикна съда в треперещите ръце на Юда. На пипане беше топъл, досущ като челото на човек, измъчван от треска.

— Какво ще стане с него? — попита Юда.

— Нещо славно — отвърна Нехор. — Нещо, което ще промени света.

2.

Англия, наши дни

Беше необичайно топло за началото на март. Докато изминаваше краткото разстояние от паркинга до офиса, Артър Мелъри вдъхна плътните органични аромати от влажната почва и обърна лице към слънцето да усети топлия му допир. За първи път след края на зимата беше зарязал зимното си палто на закачалката у дома и бе излязъл само по тънко спортно сако. Без дебелата дреха с ватена подплата, вълнената шапка и ръкавиците се чувстваше свободен като минзухарите, пробиващи си път през пръстта. Радостно залюля куфарчето в ръката си. Адски хубав ден да започнеш седмицата.

Административните и маркетинговите отдели на „Харп Индъстрис Лимитид“ бяха съсредоточени в Бейсингсток. Единственият завод на „Харп“ във Великобритания се намираше на север, в Дърам. Иначе компанията бе разпръснала производството си по целия свят, следвайки евтината работна ръка, голяма част от която в момента се намираше в Азия. Артър обичаше да пътува до заводите, да се среща с инженерите и служителите, да яде храната им, да се потапя в културата им, да отскача до исторически места. Посочваше на началниците си, че не може да пласира добре продуктите на „Харп“, ако не познава задълбочено цикъла на работа върху дадена стока. Но епохата на скайпа и видеоконференциите настъпваше все по-агресивно и за негов ужас крилете му непрекъснато биваха подрязвани.

Рецепционистката, непретенциозна жена с широка усмивка, го посрещна грейнала в лобито.

— Добро утро, хубавецо.

— Такъв съм, но освен ако не се е случило нещо през уикенда, ти си омъжена, скъпа.

— Не го казвам аз — рече тя и размаха наръч фирмени бюлетини. — Тук го пише.

— Господи, дай ми един. Изобщо не трябваше да се съгласявам.

По пътя към кабинета трябваше да изтърпи добродушните подмятания на колегите, на които отвръщаше с „Ще ти го върна“ и „Ще ти дойде времето, друже“, но когато затвори вратата, беше сигурен, че бузите му са зачервени. Седна и зачете първата страница, на която имаше негова снимка, седнал на ъгъла на бюрото си и вперил честните си сини очи в обектива.