Читать «Възкресителят» онлайн - страница 6

На вратата се почука и Артър остави бюлетина.

— Влез.

Беше Сюзан Брет от „Човешки ресурси“.

— Харесва ли ти?

— Всъщност е доста смущаващо.

Сюзан му се ухили многозначително. Беше необвързана. Той също. Но тъй като отговаряше за фирмената политика спрямо сексуалния тормоз, тя го оставяше на мира, като се изключат само някои закачки — за огромно облекчение на Артър.

— Не се смущавай. Всички твърдят, че материалът е чудесен — похвали се тя. — Пък и може да намериш съмишленици в компанията. Тук работят две хиляди души. Кой знае откъде може да изникне нещо.

Към края на сутринта на Артър толкова му беше писнало да отговаря на имейли и обаждания от колеги в „Харп“, които го подкачаха във връзка със статията, че за малко да не вдигне телефона на бюрото, когато иззвъня. С крайчеца на окото си обаче видя номера на обаждащия се. Беше Ендрю Холмс, така че вдигна с радост.

— Здрасти, Ендрю — поздрави Артър, след като превключи на спикърфон. — Ама че изненада. Как я караш?

Холмс беше един от най-популярните професори в Оксфорд и курсът му лекции „Въведение в средновековна Британия“ бе абсолютно задължителен за първокурсниците. Сред безбройните му чудатости беше изключителната му ексцентричност, изразяваща се в навика му да се облича като човек от епохата на крал Едуард и в нелепото му витиевато красноречие. Ораторското му изкуство не се ограничаваше само с лекциите. На Артър му се беше случвало да хваща мазоли на ушите от приказките му.

— Здравей, Артър! Така се радвам, че те засичам. Много се потискам, когато се налага да оставям съобщения на онези ужасни телефонни секретари.

— На твоите услуги.

— Чудесно, чудесно. Виж, Артър, знаеш, че имам егалитарни нагласи относно държането на чешитите в течение на разни интересни клюки, но въпреки това реших, че не е зле да ти съобщя за едно откритие, направено неотдавна.

Такова нещо се случваше за първи път. Макар двамата с Холмс да бяха близки, Артър никога не беше получавал информация преди останалите членове на групата им — Граал чешитите, както ги беше кръстил Ендрю. До десетина души, в зависимост от вечерта, се събираха няколко пъти в годината в любимата кръчма на Холмс в Оксфорд, за да разменят смахнати теории за Светия Граал и да пият — най-вече второто. Някои се шегуваха, че сбирките им били съвременен вариант на Кръглата маса, в който Холмс играе ролята на крал Артур в качеството си не на най-стария, а на най-мъдрия и като човека с несъмнено най-голям академичен авторитет. Всички в неговата област се съгласяваха, че е най-видният познавач на Артур във Великобритания.

Артър попадна в групата преди около осем години благодарение на един общ познат на име Тони Феро. Бяха се запознали в Бристол. По онова време Тони беше специализант по история и водеше курсове, които Артър беше записал, за да разнообрази учебната си програма. Веднага щом откри, че има голяма вероятност Артър да е потомък на Томас Малори, Тони се заинтересува от него и двамата бързо се сприятелиха. Сега Тони преподаваше средновековна история в Лондонския университетски колеж и неотдавна беше добавил към програмата си нов курс „Крал Артур — мит или реалност“, който Артър се надяваше някой ден да изслуша.