Читать «Възкресителят» онлайн - страница 3

Слънцето беше увиснало точно над главата му. Юда погледна към него през изпънатите си пръсти. Бурята беше боядисала светилото в цвета на разцъфнали рози. Той свали ръка и закрачи напред-назад по алеята. След малко седна на земята и свали грубите си сандали, за да почисти пясъка от стъпалата си. Заниманието така го погълна, че се стресна, когато чу гласа.

— Съжалявам, че закъснях. Бурята ме забави. — Мъжът говореше арамейски с гърлен египетски акцент.

Юда стана.

— Имаш ли вода?

Нехор беше по-висок и може би с десет години по-стар от Юда, с по-дълга брада и по-права, спускаща се до раменете прошарена коса. През гърдите му минаваха два ремъка, единият на торба, а другият на мях. Той свали мяха и го подаде на Юда, който махна запушалката и жадно отпи.

— Никой не знае, че си тук, нали? — рече Нехор. Макар да беше въпрос, прозвуча като изявление.

— Не казах на никого.

— Добре.

— Не искам да научават, че имам вземане-даване с теб.

— Тогава защо дойде? — попита Нехор, докато си вземаше мяха.

И двамата знаеха отговора. Нехор беше силен, Юда — слаб. В миналото Юда често се беше подчинявал на нарежданията на Нехор.

— Твоят човек каза, че било спешно — отвърна Юда.

— Въпрос на живот и смърт.

— Точно така. На живот и смърт.

— Чий живот? И чия смърт?

— Отговорът е един и на двата въпроса — на Иисус.

Лицето на Юда се изкриви в презрителна физиономия.

— Ти беше прокуден. Той не желае да се бъркаш в делата му оттук нататък.

— Това не означава, че съм престанал да го обичам.

Юда поклати глава.

— Стига, моля те. Действията ти бяха отвратителни. Показаха презрение към учението му. Дори омраза.

Нехор сви рамене.

— Само аз знам какво е в сърцето ми.

— Значи искаш да говориш с мен за неговия живот и за смъртта му. Кажи ми, да го убия ли искаш, или да го спася?

— И двете.

Юда махна пренебрежително с ръка и се обърна да си тръгне.

— Не бъди глупак — настоя Нехор. — Всички знаят, че жреците от Храма ламтят за кръвта му. Обърнаха се с молба към Понтий Пилат да бъде арестуван. В момента преторианците го издирват. Знаеш какво ще направят, когато го намерят. Милостта е чужда на римляните.

Юда спря и се обърна.

— Ще му кажа да бяга. Може да се върне обратно в Галилея.

— Той няма да избяга.

— Прав си — тъжно се съгласи Юда. — Няма.

— Той иска да стане мъченик.

Юда избърса една сълза.

— Не искам да ни напуска. Никой не го иска.

— Точно затова трябва да ме чуеш! Знам как да му дам възможност да осъществи онова, за което е избран, а също и последователите му да го запазят завинаги при себе си.

Юда винаги се беше смущавал да поглежда в тъмните, магнетични очи на Нехор — имаше чувството, че изсмукват душата от тялото му. Но този път не се сдържа.

— И как всъщност?

— Кога ще го видиш отново?

— Довечера. Ще разчупим хляб с него на пасхалната вечеря.

— Къде?

Сякаш по заповед на очите на Нехор Юда посочи към хълма Сион, където живееха богаташите на Йерусалим.

— В една голяма къща. Къща на последовател. Горе на хълма.

Нехор бръкна в торбата си и извади купа. Беше с размера на две женски шепи, събрани заедно, с цвета на нощта, съвършено гладка, полирана. Нехор я обърна в дланта си.