Читать «Възкресителят» онлайн - страница 194

— Не знаем как действат многото измерения — добави Нети. — Според устната традиция обаче мястото, на което се връщаш, трябва да е мястото, на което си умрял.

Харп кимна.

— Затова задача номер едно беше да намерим Граала, а задача номер две — да открием гробницата. Вижте начина, по който реагира камъкът. Намираме се на правилното място. Да се надяваме, че няма да се наложи да чакаме дълго възкресението на Нехор, второто велико възкресение в историята.

— И какво ще стане, ако този Нехор се материализира? — презрително попита Артър.

— Ще настъпи зората на нова ера, ето какво! — тросна се Харп. — Край на глупостта и суеверията, начало на рационална култура, основаваща се на науката. Кем ще бъдат ученици и учители едновременно. Ще представим Нехор на света и ще го оставим да разкаже забележителната си история. Вярваме, че ще бъде мъдър, разбираем и вдъхновяващ. Ние ще бъдем пазителите на Граала, лидерите на една нова сциентокрация, онези, които ще пият от него и ще постигнат един вид безсмъртие. Аз лично с нетърпение очаквам да видя какво има отвъд този свят.

Артър поклати глава.

— Ами ако се върне не вашият Нехор, ами Христос?

Харп се усмихна.

— Обсъждали сме и тази възможност. Не сме единодушни, но разполагаме с работещ план. Останалите кем са в очакване наблизо, готови да реагират на всяка възникнала ситуация.

— Давате ли си сметка колко нелепо звучи това? — попита Артър. — Работещ план? Това да не ви е някаква дискусия на екип в лаборатория или компания? Става въпрос за християнството! Вие наистина сте жалък дребосък. И долен, мръсен убиец.

Харп стисна устни, после се нацупи. Той протегна купата.

— Би ли я подържала, Нети?

Тя пое Граала от ръцете му.

Харп вдигна пистолета и го насочи към Артър над олтара.

— Никога не съм убивал човек със собствените си ръце, Мелъри, но това е чудесно място за начало.

Докато дебелият пръст на Харп се свиваше около спусъка, Клер изведнъж се хвърли между Артър и олтара.

Разнесе се оглушителен гръм и куршумът я улучи в гърдите.

Тя започна да се свлича бавно, сякаш коленете й бяха станали от гума.

Времето сякаш забави хода си.

Харп стоеше замръзнал, абсолютно втрещен, че е застрелял Клер. Ръката му беше все така изпъната напред.

Артър се хвърли към пистолета. Оръжието се изплъзна лесно от потните, тлъсти пръсти. Докато Клер продължаваше да се свлича, Артър я сграбчи и падна на пода до нея.

Основата на олтара явно осигури някаква защита — макар да последва още един изстрел, този път с пистолета на Симон, единственият ефект бе оглушителен гръм и дъжд от фрагменти мрамор.

Артър обърна пистолета на Харп. Беше се снишил. Единствените му мишени бяха крака. Той стреля по тях от упор, докато Харп и Симон не рухнаха на земята, крещящи от болка, и изложиха телата си на куршумите.