Читать «Възкресителят» онлайн - страница 193

Глен Купер

— Не се шегувам, Клер — процеди ледено Харп.

Клер бръкна в кутията и извади купата. Подаде я на Харп, който прибра пистолета в джоба си и взе съда в малките си, меки ръце.

Клер се върна обратно до Артър. Двамата бяха от едната страна на олтара с камъка, а Нети и мъжете — от другата.

— След всички тези години — промълви Харп.

— След всички тези столетия — добави Нети.

— Знаеш ли, Мелъри — поде Харп, — една от причините да успея в бизнеса, е талантът ми да избирам подходящите хора за подходящата работа. Натиснах те докрай и ти изпълни задачата си.

Симон държеше пистолета си насочен към Артър.

— Клер също се справи добре — подхвърли той и й се усмихна. — Липсваше ми.

Тя се намръщи и не отговори.

— Прав си, Симон — каза Харп. — Клер се справи добре, макар че се нуждаеше от малко увещания.

Артър пренебрегна всички в малкото помещение освен Клер. Обърна се към нея и я принуди да го погледне.

— Ти си от тях.

Устните й потръпнаха, очите й се зачервиха.

— Бях любопитна, разбира се. За мен беше чест да ми предложат да се включа. Нети беше мой ментор, Симон мой приятел… добре де, любовник… Членовете на групата са едни от най-великите физици на нашето време. Разказаха ми за Граала неща, предавани в продължение на две хиляди години от алхимици на химици и от химици на физици. Всички ние сме рационалисти. Не вярваме в магия, нито в мистични неща. Вярваме в науката и знаехме, че Граалът трябва да има свойства, които не са от този свят, а от космоса. Още от откриването на тъмната материя си мислехме, че Граалът може би е направен от нея.

— И сега знаем, че е така — вметна Харп.

— Това е моята тема, моята страст — продължи Клер. — Но аз…

— Какво ти? — тъжно попита Артър.

— Тя започна да се колебае — каза Харп. — Запъна се. Трябваше да я накараме да се вземе в ръце.

— Реших да спра. След като убиха Тони. Беше безумие. Освен това се влюбих.

Лицето на Симон почервеня.

— Престани, Клер, недей — помоли Артър.

— Истина е. А после заплашиха семейството ми. Държат къщата им под наблюдение. Казаха, че ще ги убият. Не знаех какво да правя.

— Значи баща ти не е болен.

— Не.

— Още една лъжа — отбеляза той. — Като онази със слагането на Граала в тази кутия. Оловото не блокира частиците, нали?

— Не.

— Виждаше ми се безсмислено, но щом така казваше, защо да се съмнявам в думите ти? А уредите? Не правят абсолютно нищо, нали?

Нети изсумтя.

— Обикновени детектори на гама-лъчи. Нямат нищо общо с упражнението.

— И какво е упражнението? — гневно попита Артър.

Отговори Харп, без да откъсва поглед от сияещата купа в ръцете си.

— Устната ни традиция продължава до времето на Христос. Един велик алхимик на име Нехор открил камъка на Граала, най-вероятно уникален метеорит, и създал от него тази купа. Открил, че камъкът действа като портал. Днес ние говорим за мултивселената. Ще видим. Иисус е пил от купата, тъмната материя е попаднала в тялото му и останалото е история. На небето ли е отишъл? В някоя паралелна вселена? Едно и също ли са двете неща? Виждате ли в това сливане на религия и наука? Казано е, че Нехор направил същото като Иисус, пил от Граала вътре или близо до гробницата му. Казано е също, че един от последователите му го убил, но Граалът бил откраднат, преди Нехор да бъде… възкресен. В продължение на две хилядолетия кем търсят Граала. Нашата цел е да го върнем точно на мястото, където е умрял Нехор.