Читать «Възкресителят» онлайн - страница 192

Артър и Клер сновяха напред-назад из ротондата, мъкнеха уредите и ги разполагаха в помещението на гробницата и в преддверието. Клер мълчеше, все още не се държеше по обичайния си начин.

— Добре ли си? — попита я той.

— Просто малко уморена.

— Нали помниш, утре.

— Помня.

Нети седеше в Параклиса на ангела с лаптопа си и проверяваше връзките. Тя се огледа.

— Къде е Граалът?

— В ротондата — каза Артър. — Там ли да го оставя?

— Можеш да го донесеш, няма проблем.

Артър излезе и се върна с оловната кутия.

— Къде да го сложа?

— Можеш да го сложиш върху олтара с камъка. Не са ми забранявали да слагам нещо върху него. А и без това е покрит със стъкло, което със сигурност не е много чисто, тъй като посетителите го целуват по цял ден.

Артър внимателно постави кутията върху олтара и седна на мраморния под до Клер. Погледна нагоре към отвора за дим и петнайсетте висящи лампи с масло. Запита се как ли щеше да изглежда параклисът, ако лампите са запалени, а неприятната рязка светлина на акумулаторните фенери я няма.

Представи си колко красиво би изглеждала Клер в магическото сияние.

Внезапно в параклиса като че ли стана някак по-светло. Артър си помисли, че си въобразява, но Клер и Нети май също го забелязаха.

Тримата скочиха на крака, когато източникът на допълнителната светлина стана очевиден.

Граалът.

Под капака на кутията се процеждаше ярка светлина.

Лицето на Нети се промени. Изглеждаше по-млада, по-агресивна.

— Отвори го! — извика тя. — Давай, отвори кутията.

Артър пристъпи колебливо напред и отвори двете закопчалки. Капакът леко се надигна и светлината стана още по-ярка.

— Отвори го изцяло! Вдигни капака — нареди Нети.

Артър преглътна и вдигна капака докрай. В помещението стана светло като в слънчев ден.

Граалът сияеше като фар. От абсолютно черен бе станал снежнобял.

Артър усети как Клер застава до него.

— Боже мой — промълви тя.

Страхуваше се да го пипне, за да не се изгори, но после осъзна, че не усеща никаква топлина, и приближи ръка, докато пръстите му не докоснаха повърхността. Температурата на съда беше същата като преди.

— Случва се — каза зад него Нети.

Артър предположи, че тя се обръща към тях, но грешеше. Нети говореше в микрофона на лаптопа си.

— Какво се случва? — попита той.

— Ще видите.

Клер изглеждаше уплашена. Страхът й се предаде и на него.

— Клер, разбираш ли какво става?

— Артър, аз…

Не успя да довърши изречението.

Млад чернокос мъж се втурна през входа на едикулата в параклиса, размахвайки оръжие.

След него влезе втори мъж, по-бавно, по-уверено, също с пистолет в ръка.

Артър познаваше този човек.

Джеръми Харп.

Нямаше време да мисли, камо ли да действа. Артър замръзна на място и усети как тялото на Клер се вцепенява до него.

Харп видимо тържествуваше.

— Дай ми го, Мелъри — каза той.

Артър го изгледа кръвнишки.

— Той каза да му го дадеш — обади се Нети.

Артър я погледна с омерзение.

„Тя е от тях.“

— Добре тогава, Клер, ти ми го дай — подкани Харп и насочи пистолета към главата на Артър. — Искаш ли да го убия още тук и сега?

Артър беше замаян и напълно объркан.

— Откъде знае името ти, Клер?