Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 157

Лицето на Хадли Морган стана още по-сиво, въпреки че това на пръв поглед изглеждаше невъзможно.

— Имам и един друг млад сътрудник — продължи Махоуни. — Той пък ползва услугите на специален помощник, някакъв шантав хлапак, който ходи на лов в интернет, както аз едно време ходех на лов за патици. Помолих този хлапак да надникне в твоя компютър, Морган. Просто ей така, да видим какво криеш… Ще познаеш ли какво намерихме там?

Морган не отговори, тъй като явно беше изгубил дар слово.

— Момчето ми каза, че може да проследи всички посещения в интернет, направени от твоя компютър — продължи все така небрежно Махоуни. — После изготви списък на тези посещения, придружени от някакви доказателства — не знам какви, — че те са били направени именно от теб. Може би твоят асистент ще успее да ти обясни за какво точно става въпрос. Но както и да е. По всичко личи, че си посещавал тези сайтове в свободното си време, понякога в продължение на дълги часове. Щях да взема една снимка, за да ти я покажа, но се уплаших, че може да ме блъсне автобус и да я открият близо до мъртвото ми тяло. Но няма смисъл да ти показвам такава снимка, нали, Морган? Защото ти прекрасно знаеш какво съдържат тези сайтове.

— Няма нужда — глухо отвърна Морган.

— И аз така си помислих — кимна Махоуни и голямата му глава се наведе на сантиметри от лицето на другия мъж. — А сега ме слушай много внимателно, болен психар такъв! Ако отнемеш внуците на Дени Кокран, всички централни вестници ще получат разпечатки от персоналния ти компютър! А що се отнася за това, което вършиш в интернет… Всъщност нека ти го кажа по друг начин: ако някога решиш да реализираш болните си фантазии на живо, в смисъл да подмамиш някое дете, Бог ми е свидетел, ще направя всичко възможно да те тикна в затвора! Можеш ли да си представиш какво ще се случи там с крехко и извратено същество като теб? Можеш ли да си представиш как ще прекарваш нощите си?

Махоуни млъкна, обърна гръб на събеседника си и извика:

— Дай ми още едно последно, скъпа!

После хвърли кос поглед към Морган и изръмжа:

— Махай се по дяволите! Вдругиден искам да прочета във вестника, че си подал оставка!

Напуканите устни на Морган се раздвижиха, но от тях не излезе нито звук. Сухото му тяло се смъкна от високото столче и се насочи към изхода. Крачеше бавно и внимателно, сякаш очакваше краката му да се подгънат.

Червенокосата донесе питието на Махоуни, опря лакти на бара и се наведе напред, позволявайки му да се наслади на дълбоко изрязаното й деколте.

По лицата им пробягаха усмивки.

— Много ми харесва — кимна той по посока на парка. — Най-вече начинът, по който светлината пада върху зелената трева. Помниш ли кога за пръв път се люби на тази трева, скъпа?