Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 158

67

Панорамното стъкло над корта се пръсна на хиляди късчета, които засипаха главата и раменете на Демарко. Той изчака малко и вдигна очи към трибуните. Ли Мей все още беше там с пистолет в ръка. Обърна се към средата на корта, очаквайки да види тялото на Ема сгърчено на пода. Но тя продължаваше да стои на предишното си място с ракета в ръка. Явно дебелото стъкло беше отклонило куршума или пък Ли Мей не бе пожелала да я убие с първия изстрел.

Главата му отново се завъртя по посока на нападателката. Сега пистолетът й беше насочен право в него. При липсата на стъклената преграда вече можеше спокойно да го улучи, дори и ако отскочи до стената.

Ли Мей бе решила да убие първо него.

Миг преди да натисне спусъка, Ема нададе яростен вик и запрати ракетата си по нея. Китайката я избягна с лекота, после отново насочи пистолета си към Демарко.

В помещението треснаха два изстрела, произведени от оръжие без заглушител. Ли Мей се завъртя надясно и натисна спусъка. Във въздуха се разнесе отчетливото съскане. Демарко не знаеше колко патрона побира пълнителят й, но преброи поне пет-шест изстрела. После китайката свали пистолета, обърна се и хукна към стълбището вляво. След нея треснаха още два изстрела. От тавана на галерията се посипа мазилка.

Междувременно Ема се стрелна към дъното на корта, където беше оставила чантичката си. Измъкна от нея малък автоматичен пистолет, зареди и блъсна вратата. Тя не помръдна, въпреки че би трябвало да се отвори навън. Явно Ли Мей се беше погрижила да я блокира.

— Помогни ми, Джо! — извика Ема.

Заблъскаха едновременно с рамене и вратата бавно поддаде. Това им отне две, най-много три минути.

Ема се втурна към стълбището, по което беше изчезнала Ли Мей. Изобщо не погледна към галерията, убедена, че китайката отдавна е напуснала трибуните. Насочи се към най-близкия изход и отвори с ритник масивната врата. Изскочи навън и светкавично се завъртя, стиснала пистолета с две ръце. Ли Мей не се виждаше никъде. Остана в тази позиция още минута, после бавно свали оръжието.

— Иди да се обадиш на… — задъхано започна тя, но после изведнъж млъкна, избута приближаващия се Демарко и хукна обратно към залата. — По дяволите! Карла!

Изтекоха няколко секунди, преди Демарко да включи, че става въпрос за Брунхилда, агентката бодигард. Настигна Ема на другото стълбище, което водеше към трибуната. На най-долното стъпало лежеше Карла. Пистолетът беше на няколко сантиметра от лявата й ръка, а подът под главата й беше подгизнал от кръв.

— О, господи! — проплака Ема. — Бедното момиче!

Остана известно време така, после бавно се изправи и погледна към Демарко.

— Тя ми спаси живота!

Демарко се наведе над трупа, огледа го и поклати глава.

— Застреляна е в тила, Ема.

— Вероятно се е завъртяла, за да потърси укритие — промълви Ема, после, изпреварвайки реакцията на Демарко, добави: — Отивам да видя дали Ролф е жив! — Но от начина, по който го каза, пролича, че не храни особени надежди. — Обади се на Бил Смит! — изкрещя през рамо тя и се затича по коридора. — Да дойде тук, преди да се появят ченгетата!