Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 132

— Кой си ти? — попита на завален английски жената, разчела правилно идиотското изражение на лицето му, което нямаше нищо общо с изражението на сериен убиец със садистично-сексуални наклонности. И страхът й бързо се превръщаше в гняв. В следващия миг беше на крака и заливаше Демарко с яростни тиради на китайски. А той си спомни за онази следователка с очи на убиец, която бе зърнал в полицейския участък. Надяваше се, че ще има достатъчно пари в брой, за да плати вратата, която току-що беше разбил.

— Защо изкрещя? — попита той.

Жената отвърна нещо на китайски, най-вероятно проклятие, след което премина на развален английски:

— Защото те видях през вратата с пушка в ръка, бял глупако!

— Видя ли ме? — учуди се той.

Жената мълчаливо махна към огледалото на стената, а той осъзна, че ако се премести само метър вляво, ще види в него цялата плъзгаща се врата, от която стърчаха късове стъкло.

В следващия миг съществото насреща му отново го заля с неразбираеми крясъци. Демарко започна да се убеждава, че китайският е най-подходящият език на света за всяка жена, решила да наругае някой представител на противоположния пол.

54

Увил с кърпа кървящата рана на лявата й ръка, Лок блъсна Ема по посока на спалнята. Това не му попречи да хвърли още един одобрителен поглед на задните й части. Да, жената е в отлична форма за годините си!

Но преди да я изчука, трябваше да спре кръвта, защото не искаше да се изпоплеска. Обърна се и извика на Бао да потърси лейкопласт в банята, след което отново побутна голата жена пред себе си. Тя се движеше бавно, което усилваше възбудата му.

Ема чу сподавената ругатня на гиганта и с крайчеца на окото си успя да го зърне как влиза в банята, свел поглед към счупените стъкла на пода.

— Дай види рана — каза Лок, след като влязоха в спалнята.

Ема бавно се обърна.

Хубави цици, помисли си Лок. Малки, но стегнати. Приятелката му беше много по-млада от тази жена, но изобщо не можеше да се сравнява с нея.

— Махни кърпа! — изкрещя той. — Трябва види рана!

Ема неразбиращо го погледна.

— Махни кърпа! — извика извън себе си Лок. Господи, нима тази тъпачка не разбира нищо?!

Ема бавно кимна. Дръпна кърпата така, че лявата й ръка за миг изчезна от полезрението на Лок. В следващия заби в гърлото му парчето стъкло, което стискаше в дясната. Поряза се дълбоко, но пораженията на китаеца бяха по-тежки. Много по-тежки.

Лок нададе сподавен вик и се хвана за гърлото. Ема го сграбчи за ризата, изрита го в краката и го повали върху себе си. Той направи опит да се освободи, но тя му нанесе силен саблен удар с ръба на дланта си. Стъклото сряза кожата й, но потъна още по-дълбоко в гърлото на бандита. От раната бликна фонтан алена кръв и оплиска лицето й.

Бао се появи на вратата на спалнята с кутийка лейкопласт в ръка. Очите му се спряха върху Лок, който се беше наместил между широко разтворените крака на жената и издаваше грухтящи звуци. Подът около тях беше покрит с кръв. Отвратително! — помисли си той. Тая свиня, дето му се води братовчед, дори не беше изчакал да я превърже! Не можеше да гледа, а и не искаше. В момента, в който посегна да затвори вратата, пред очите му зейна дулото на пистолет. Пистолетът на Лок. Стърчеше между лявата ръка и гръдния кош на братовчед му и беше насочен в главата му.