Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 130

Лок отново блъсна Ема в гърба и изкрещя на английски:

— Ти мърда по-бързо!

Стигнаха до банята. Лок я бутна вътре. Нерешително сбърчил чело, Бао ги наблюдаваше от коридора.

— Сваля дрехите! — заповяда Лок.

— Какво? — замаяна промълви Ема.

Онзи я перна по врата — съвсем леко, колкото да привлече вниманието й.

— Ти сваля дрехите, защото взема душ!

Ема кимна и започна да разкопчава блузката, която не беше събличала цяла седмица. В един момент осъзна, че вратата на банята е отворена, и протегна ръка към топката на бравата.

— Не! — кресна Лок. — Врата остава така!

— Добре — кротко отвърна Ема и усети с облекчение как съзнанието й започва да функционира. Най-после! Продължи да разкопчава блузката си.

— По-бързо! — заповяда Лок.

— Добре — кимна Ема, но продължи със същото темпо. Свали блузката, огледа малката баня и спря очи върху Лок. По-скоро върху гадно похотливата му усмивка. Очите й се плъзнаха надолу и спряха върху кобура, увиснал под мишницата му. Вероятно и гигантът в коридора беше въоръжен, но пистолетът му не се виждаше. Отново огледа банята. Не откри нищо, което би могла да използва като оръжие. Нищо, което да й даде някакво предимство.

Приключила с блузката, тя отново се обърна към Лок. Този път в очите й имаше открито предизвикателство.

— Искам да остана сама.

Изрече думите бавно, но много по-ясно от преди. Скованите й устни се движеха по-леко, мислите й течаха далеч по-свързано — разбира се, доколкото й позволяваше липсата на сън в продължение на дни.

— Ти затваря уста и взема душ! — заповяда Лок.

Ако не се подчиня, той отново ще ме удари, помисли си Ема. Но за целта ще трябва да се приближи, а това ще ми даде шанс да измъкна пистолета от кобура му. Поклати глава и леко въздъхна. Не се доверяваше на рефлексите си. Прецени, че още преди да посегне към кобура, гигантът ще се притече на помощ на приятеля си.

Приключи със събличането. Лок каза няколко думи на китайски.

— Има хубаво тяло за възрастта си — подвикна към Бао той. — Стегнато. Малко кльощаво, но стегнато. И хубав задник.

Бао само поклати глава. Голата бяла жена го отвращаваше, братовчед му — също.

— Ще ида да направя чай — съобщи той. Не искаше да има нищо общо с това, което се случваше.

— Иди — изсмя се Лок. — Чаят ще ти помогне, а може и да вкара малко желязо в меката ти пишка!

Ема влезе под душа, затвори стъклената врата на кабината и завъртя крановете.

Лок понечи да й заповяда да отвори вратата, но после реши, че харесва силуета, който се очерта през полупрозрачното стъкло. Сякаш беше на кино. Откри, че така е много по-възбуждащо, отколкото ако я наблюдава директно.

Прекрасно, въздъхна Ема и с наслада се отпусна под струите. Наистина прекрасно! Водата бързо я ободри. Започна да се мие бавно, без да бърза. А и едва движеше ръцете си от умора. На перваза имаше шишенце шампоан. Протегна ръка да го вземе и пръстите й напипаха самобръсначката. Малка, розова, за еднократна употреба. Изля шепа шампоан върху главата си и започна да я разтърква. После взе самобръсначката.

Беше намислила да остане под душа максимално дълго, докато Лок не започне да крещи. Колкото по-дълго останеше под водната струя, толкова по-добре щеше да се защити. Трябваше да протака. Усещаше какво е намислил Лок и си даваше сметка, че не може да му попречи.