Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 129

Помогни ми, Господи! Това беше последната мисъл в главата му, преди да забие приклада на пушката в дебелото стъкло.

52

Лок отвори вратата на спалнята и насочи поглед към бялата жена, окована с белезници към леглото. Макар и унесена, тя все още беше будна. Упойващите препарати не бяха напуснали кръвоносната й система.

Вече цяла седмица Лок стоеше затворен в тази къща и изпълняваше заповедите на една арогантна жена. Тази бялата, която лежеше пред него, също беше арогантна. Но нямаше да остане такава, след като приключи с нея.

Пристъпи към леглото и се наведе над неподвижното тяло. Изпита вълнение от факта, че жената е окована с белезници. Безпомощното й състояние също го възбуждаше. Измъкна ножа от джоба си и натисна копчето на дръжката. Десетсантиметровото острие изскочи навън с остро изщракване. Най-напред щеше да разреже дрехите й, просто защото това беше най-лесно. Сграбчи блузката й и пъхна острието на ножа под най-горното копче. После сбърчи нос. Тази жена наистина вонеше ужасно! Знаеше, че не се беше къпала цяла седмица, но тази воня беше друга, още по-гадна. Очевидно се дължеше на препаратите, с които я бяха тъпкали ежедневно.

Отмести ножа и разкопча белезниците.

— Хайде, ставай! — каза на английски той. — Миришеш лошо!

— Какво правиш? — попита на китайски Бао, появил се в рамката на отворената врата. — Ли Мей каза да не й сваляме белезниците.

— Мисля да се позабавлявам, братовчеде — ухили се Лок. — Като свърша, ще я прехвърля и на теб.

— Какво?! — зяпна Бао.

Тоя е вечно объркан, помисли си с досада Лок. Ако не беше толкова огромен, ползата от него щеше да е пълна нула. Без да му обръща повече внимание, той се извърна към Ема и изкрещя:

— Ти става и отива да вземе душ. Веднага!

Ема не реагира. Беше тотално изтощена, но остатъците от наркотиците продължаваха да действат върху съзнанието й. В главата й нахлуваха и изчезваха несвързани мисли и разпокъсани образи. Сякаш в мозъка й се беше настанил миниатюрен пастир и час по час го ръчкаше с остена си. В същото време усещаше, че въздействието на дрогата намалява. Ослепителните проблясъци в мозъка й се разредиха, сънят вече не изглеждаше толкова невъзможен. А сега този кльощав азиатец, който я беше дупчил със спринцовките си в продължение на цяла вечност, крещеше в ушите й да става. Не. Няма да помръдне. Трябва да поспи.

Лок се наведе, хвана лявата й ръка и рязко я дръпна.

— Ти вземе душ! — изкрещя той и я побутна към вратата. — Веднага!

Душ. Това звучи много добре, замаяно си помисли Ема.

— Ти мърда по-бързо! — блъсна я към вратата Лок.

Блъскането й се отрази добре, придвижването по коридора — също. Мъглата в съзнанието й бавно започна да се разсейва.

Великанът зад гърба й каза нещо на китайски.

— Ще ни докараш беля — бяха думите му, предназначени за Лок. — Ли Мей каза да не излиза от стаята.

— Ще правя каквото си искам! Ли Мей е една арогантна кучка и нищо повече! — отсече Лок, после извърна глава и се ухили. — Можеш да гледаш, братовчеде! Така ще разбереш какво да правиш, когато ти дойде редът!

— Няма да я пипна! — поклати глава Бао.