Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 127

— Да — отвърна Бао.

Лок не каза нищо. Не гледаше Ли Мей, а Ема. В очите му отново играеха странни пламъчета. Ли Мей не знаеше какви мисли му минават през главата, но беше ясно, че пленницата не може да се надява на нищо добро.

— Лок! — повика го тя. Изчака очите му да се извърнат към нея и тихо добави: — Ако не е тук, когато се върна, ще те убия!

— Бъди спокойна, ще бъде тук — отвърна Лок и устните му леко потрепнаха, сякаш заплахата на Ли Мей го беше развеселила.

— Да не си я докоснал! Искам я в добро физическо състояние.

— Разбира се — кимна Лок.

Той знаеше достатъчно начини да причини болка на жената в краката си, без да остави външни белези.

51

Старата, покрита с увивни растения къща се намираше в задната част на парцел от около осем декара. Беше доста далеч от пътя, скрита сред къпинак и вечнозелени храсти. Зад нея имаше малко оградено пасище, през което ромолеше поточе. На него пасяха две крави. Най-близките съседи бяха поне на осемстотин метра. Доста изолирано място, както беше предсказал Нийл.

Демарко подмина портата, после се върна и паркира така, че колата да не се вижда от къщата. Но не излезе навън. Никак не му се искаше да се изправи сам срещу трима въоръжени престъпници. Отново набра Бил Смит, но отговор нямаше. По дяволите! Как е възможно агент на ВРУ да не отговаря на мобилния си телефон?

А сега какво? Не можеше да се приближи към къщата отпред заради големия панорамен прозорец. Отзад пък пасището не предлагаше никакво прикритие. Би могъл да опита отстрани, използвайки прикритието на гъстите храсти. Хвърли ези-тура с въображаема монета и реши да се приближи откъм източната страна.

Приведен ниско към земята, той се затича натам. Просна се по корем и започна да пълзи в момента, в който очертанията на къщата се появиха между дърветата. Дулото на пушката 12-и калибър, с която току-що се беше сдобил, му послужи, за да си пробива път между храстите. Пушката беше заредена, с вдигнат предпазител. Демарко много се страхуваше да не вземе да гръмне, докато пълзи.

Никога през живота се не беше стрелял с пушка, а с пистолет беше гърмял само веднъж — нещо, което предвид биографията и заниманията му през последните години си беше чиста ирония на съдбата. Баща му беше екзекутор на мафията, но неговият син познаваше огнестрелните оръжия само от телевизията. А може би не беше ирония на съдбата. Може би невежеството му по отношение на оръжията беше очакван и желан резултат от родителското възпитание. Бащата не искаше синът да тръгне по неговите стъпки и беше направил всичко възможно да го държи далеч от „работните си инструменти“. Но дори да се беше опитал, щеше да срещне твърдата съпротива на майка му — жена с желязна воля. Във всеки случай той самият никога не се беше притеснявал от празнотата в познанията си за огнестрелните оръжия. До този момент.

Купи пушката от една заложна къща. Не познаваше канадските закони, но прецени, че покупката на пушка ще бъде по-лесна от тази на пистолет. Освен това хранеше надеждата, че ако се наложи да използва оръжие, с пушката по-лесно ще може да улучи противника. Влезе в магазина с пачка банкноти в ръце, посочи най-внушителното на вид оръжие на стената и попита колко струва. Собственикът — индиец с тюрбан на главата, не му поиска документ за самоличност, не го накара да попълва формуляри. Демарко не знаеше дали липсата на формалности е законна, или продавачът просто не искаше да изпусне клиента си. За съжаление в магазинчето не се предлагаха муниции. Или собственикът бе преценил, че ако му предложи пушка и патрони, клиентът като нищо може да го гръмне. Демарко си купи патрони десетина минути по-късно от един магазин за спортни стоки. Продавачът го изгледа доста странно, когато попита кои муниции пробиват най-големи дупки в мишената.