Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 126

— Бащата на Джао най-сетне умря и аз бях върната в разузнаването — продължи Ли Мей. — За тях моите езикови умения бяха твърде ценни, самата аз бях твърде ценна. През следващите десет години ми възлагаха най-гадните задачи, които обикновено се изчерпваха с преспиване с някой мазен тип с цел измъкване на разузнавателни сведения. А какво бъдеще имах! Бях национална състезателка по волейбол, говоря четири езика, а по време на специалното обучение винаги бях първа. Ако не беше ти, днес може би щях да съм оперативен директор на китайското разузнаване, а не някакъв второстепенен агент. Превърнаха ме в сексуална примамка, в намазан с мед капан. Бях принудена да използвам тялото си като работен инструмент. Но нямах друг избор. И до днес не ми вярват напълно, независимо какво съм постигнала. Никога няма да забравят провала ми на Хавайските острови. За да напредна, започнах да чукам началниците си. Само по този начин можех да спечеля доверието им и да получа по-значителна задача на запад.

— Много съжа…

— Престани да повтаряш това! — кресна Ли Мей, изчака малко да се успокои и продължи разказа си: — Накрая ме приеха. Това стана двайсет години след Хаваите, двайсет години, след като ти разби кариерата ми и всичко, което обичах! Възложиха ми две операции в Америка: да проникна в корабостроителницата на Бремертън и да отвлека Джон Уошбърн в Китай. Всичко вървеше по план, докато ти не се появи. Сякаш си някаква хлебарка, която не може да бъде изтребена! Операцията ми отново беше под заплаха, но този път аз успях да реагирам навреме и промених плановете си. Реших да отвлека теб и да те предам в ръцете на шефовете си!

До този момент стоеше права пред сгърчената на пода Ема, но сега приклекна и заби очи в нейните.

— Разполагам с трийсет часа записи, които категорично доказват високата стойност на познанията ти. Успя да ми попречиш да изведа Уошбърн, но цялата му документация е в ръцете ми. Разполагам и с информацията, копирана от Кармоди. Накрая, имам записите от твоите разпити, имам и самата теб. Този път началниците ми ще бъдат доволни. Ще се отнасят с мен като с герой, а не като с провален агент!

— Няма — прошушна Ема и леко поклати глава.

— О, напротив! — процеди през зъби Ли Мей. — Те ще направят всичко възможно да ме измъкнат оттук, разбира се, в твоята компания. А в Китай ще довършат разпитите. Ще бъдеш изтезавана месеци наред, докато не изплюеш абсолютно всичко, което знаеш. А след това ще те разстрелят.

Ема отново поклати глава. Беше твърде уморена, за да говори. Твърде изтощена, за да обясни на жената срещу себе си колко дълбоко греши.

Ли Мей се изправи. В погледа, който отправи към Ема, се долавяше триумф.

— Победих те! — каза с висок шепот тя, после отвори вратата и извика: — Лок, Бао! Елате тук!

Двете горили се повлякоха към вратата. Лок беше раздразнен от грубостта, докато Бао беше просто озадачен.

— Трябва да се свържа с посолството във Ванкувър — каза на китайски Ли Мей. — За организирането на среща ще ми трябват поне два дни. От вас искам тя да не мърда оттук, докато ме няма. Оковете я с белезници към леглото и я оставете да се наспи. Ако случайно се събуди, дайте й успокоително, за да заспи отново. Тя е много опасна, ясно?