Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 124

— Ами да. Може би по-малко.

Дали описанието е точно, запита се Демарко. То отговаряше на ръста на Лок Джонгюй — единия от мъжете, идентифициран от фармацевта. Но той беше слаб, дори кльощав. Докато братовчед му беше далеч по-висок, със сигурност над метър и деветдесет…

— Ходили ли сте в къщата, след като сключихте договор с тези наематели? — попита на глас той.

— Не. Тя се намира на около трийсет километра оттук. Мъжът ми може и да е ходил, но аз не съм, защото не карам кола.

— Добре, ясно. А сега ме слушайте внимателно, госпожо. Не бива да ходите в къщата, нито вие, нито съпругът ви. Чакайте да ви се обадим. Не сме сигурни, че вашите наематели са хората, които търсим, но за всеки случай стойте настрана от имота си.

— Кога ще получим наградата?

— Когато бъдем сигурни, че са нашите хора, госпожо — отвърна Демарко и прекъсна разговора.

— Прекрасна жена, на всичкото отгоре и умна — отбеляза Нийл.

Демарко не му обърна внимание и набра мобилния телефон на Смит. Включи се гласовата поща и той му остави съобщение. След това набра Мортън, но мъжът, който вдигна, обясни, че Мортън спешно е взел отпуск.

— Спешен отпуск? Какво се е случило?

— Въпросът е свързан със семейството му, сър. Не мога да го коментирам.

— Дайте ми мобилния му телефон — рече Демарко. — Или домашния.

— Съжалявам, сър. Нямаме право да съобщаваме подобна информация по телефона.

Демарко беше на път да се развика, но успя да се овладее и помоли да предадат на Мортън да се свърже незабавно с него, в случай че се обади.

— Боби може да ти издири телефоните на Мортън — предложи Нийл.

Демарко се замисли. Би могъл да потърси съдействието на ФБР, като звънне на Глен Харис, но това означаваше поне десет заседания на специално сформирана за целта комисия. Но беше ядосан на Харис, който беше изстрелял Даян обратно в Сиатъл, възлагайки й някаква канцеларска работа, докато самият той останал тук, за да разплете нещата около престрелката в китайския квартал. Така Демарко се оказа лишен от възможността да види младата жена. Даян все още беше дълбоко разстроена от убийството на Дарън Тайър, а в момента сигурно се опасяваше, че Харис е решил да провали кариерата й. Да, тоя тип наистина се оказа гадно копеле!

— Добре, нека ми намери телефоните — поръча той на Нийл. — А в същото време аз ще отскоча до адреса и ще проверя дали Ема не е там.

— Сам? — вдигна вежди Дебелия.

— Да.

— Имаш ли оръжие, Демарко?

— Не.

— Колко души е убила тази жена до момента?

— Шест.

— Шест — повтори Нийл. — Да не говорим, че тя е в компанията на двама престъпници, които със сигурност са въоръжени. Мисля, че е по-добре да изчакаш…

— Звънни ми, когато Боби намери номера на Мортън — прекъсна го Демарко.

50

Ли Мей отвори вратата на спалнята. Ема седеше на пода в ъгъла и почесваше лявата си ръка. Лок току-що й беше поставил поредната инжекция — този път с малка доза, колкото да я държи будна. Доста е съсипана, отбеляза Ли Мей. Нещо напълно естествено след продължителното безсъние. Тялото й се беше стопило, а главата й се люшкаше като на пияница. Но зениците й вече не бяха толкова разширени и можеха да се фокусират — доказателство, че умът й започва да се връща към нормалното си състояние. Това беше важно, защото Ли Мей искаше тя да чуе и разбере всичко, което се готвеше да й каже.