Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 123

— Та ето какво направих — продължи най-сетне приятелят му. — Снех телефоните на тези обяви и ги вкарах в компютъра, който започна да ги набира автоматично и да им оставя предварително записано съобщение. Съдържанието му беше кратко: наскоро двама или трима азиатци са наели подобно жилище, сред тях е висока и красива жена, около четирийсетгодишна. Ако имате подобни наематели, веднага се обадете на този номер, защото наемателите може би са опасни престъпници. За целта добавих и парична награда.

— Парична награда ли? — подскочи Демарко. — Как, по дяволите, очакваш да…

— Ударихме джакпота преди малко повече от час — невъзмутимо добави Нийл и направи огромен розов балон.

— За бога, Нийл! Защо не ми се обади веднага?

— Спокойно. Исках да видя дали няма да се доберем и до още нещо, преди да хукнеш да гониш вятъра.

— Какво нещо?

— Снимки от шофьорски книжки. Разполагаме с имената на наемателите. Ако са истински, те трябва да имат и шофьорски книжки. В момента Боби дърпа снимките на всички книжки от компютъра на Канадската пътна полиция. Ако никоя от тях не прилича на хубавицата Ли Мей или на грозните й партньори, значи не са нашите хора.

— Колко време ще отнеме?

— Не знам, но ако пречиш на Боби, със сигурност ще бъде по-дълго.

Две минути по-късно Боби се появи в кочината му.

— Тези нямат книжки — обяви той. — Или ако имат, не са редовни.

— Значи може да са нашите хора — поклати глава Демарко.

— Не е задължително — отбеляза Нийл. — Може би са просто нелегални имигранти, взели жилище под наем.

— Дай да се свържем с проклетия хазаин!

Насреща вдигнаха след шест позвънявания.

— Ало? — обади се женски глас.

— Добър ден, госпожо — рече Демарко. — Аз съм главен инспектор Робърт Мортън от Кралската полиция. Обаждам се във връзка с вашите наематели.

— Това означава ли, че ще получим наградата?

— Твърде възможно е, госпожо. Но за целта ще ни трябва още малко информация.

— Добре де.

— Можете ли да опишете жената?

— Ами да. Азиатка, или ориенталка, ако предпочитате.

— Интересува ме дали е китайка, японка, а може би корейка…

— Не знам. Изобщо не ги различавам.

— Исусе! — възкликна Демарко.

— Моля? Не ви чух…

— Няма значение, госпожо. Кажете, моля, висока ли беше жената, която нае жилището ви?

— Ами да…

— Вие колко сте висока, госпожо?

— Метър и петдесет и пет.

— А тя е по-висока от вас, така ли?

— Да, доста.

— За тая всеки над метър и шейсет ще бъде висок! — мрачно поклати глава Нийл.

— Красива ли е, госпожо? Жената, която търсим, е много красива.

— Ами… Предполагам, че е красива.

— Господи!

— Извинете, но пак не ви чух — рече жената.

— Кажете нещо за съпруга й, моля.

— Ами… И той е азиатец.

— Знаем това, госпожо. Опишете го, ако обичате. Висок ли е?

— Да. Горе-долу колкото мъжа ми.

— Колко е висок мъжът ви?

— Джак ли?

— Да, госпожо. Джак.

— О, той е метър и седемдесет и тежи около сто кила. Крайно време е да поотслабне.

— А наемателят тежи горе-долу колкото него, така ли? — попита Демарко.