Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 12

— Нека обобщим — вдигна глава Демарко. — Вие сте на мнение, че тези двама души не са компетентни за изготвянето на въпросното проучване, но въпреки това получават два пъти повече от вас.

— Не, по дяволите! — сопна се Уитфийлд. — Нищо подобно! Искам да кажа, че става нещо странно! Тези хора просто не могат да получават такива пари за работата, която вършат! Нещо не е наред, разбирате ли? Но това не е всичко…

— Така ли? Какво още има?

— Те не се държат като хора, които ревизират нашата програма за обучение. Би трябвало да събират данни за числеността на групите, за разходите по обучението, за съдържанието на програмите — такива неща… Но не го правят. Просто се мотаят, дрънкат глупости и прелистват наръчниците за управление на реакторите.

— Какво представляват тези наръчници?

— Описание на принципното действие на ядрените реактори и начините за тяхното управление.

Демарко вече си състави мнение за човека срещу него. Уитфийлд беше от хората, които винаги са възмутени от нещо — вероятно звънеше на общинските служби при всяка нередност или пишеше гневни писма до редакцията на местния вестник.

— Нека видим дали съм ви разбрал правилно — въздъхна той. — Вие сте заподозрели двама души, които смятате за некадърници и които напоследък разполагат с необяснимо много пари. Освен това сте убеден, че не правят никакво проучване. Така ли е?

— Да — неохотно отвърна Уитфийлд. — Нещо мирише.

— Вярваш ли му? — попита Демарко, след като младият инструктор си тръгна. — Нищо чудно, че Хатауей не е пожелал да го свърже с хората от Служба разследвания към ВМС. Да чу нещо, свързано с измами? Дори една дума?

— Спокойно, Джо — отвърна Ема. — Намираш се в една от най-красивите части на страната. Иди се поразходи или направи една обиколка с кола. Утре ще се срещнем с онези двамата, ще поговорим с фирмата, в която работят, и ще научим тяхното мнение по въпроса. А в корабостроителницата ще поговорим с някой от управата, който е по-обективен от Уитфийлд.

Оркестърът на Кристин щеше да остане още един ден в Сиатъл, а новата Ема — безгрижна и спокойна — очевидно беше решила, че вместо да си губят времето, могат да потормозят разни консултанти и пристанищни мениджъри.

— Трябва да тръгвам — стана от масата тя. — Искам да хвана следващия ферибот за Сиатъл, защото Кристин ще ме чака за обяд.

— А какво ще правим утре, след като разпитаме въпросните типове и установим, че не вършат нищо незаконно? — попита Демарко.

— О, в такъв случай ще кажеш на Хатауей да каже на сестра си да каже на синчето си да престане да бъде такъв ревльо.

* * *

Демарко остана на мястото си. Отпи глътка бира и се замисли за Уитфийлд. Смахнат, откъдето и да го погледнеш, но Ема беше права: утре ще мислят за него. Огледа се. Беше единственият посетител на бара. По телевизията течеше бейзболен мач между „Сиатъл Маринърс“ и „Торонто Блу Джейс“ — отбори в дъното на съответната регионална дивизия. Професионалният боулинг беше много по-интересен.