Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 11

— Аз съм инструктор — поде младият мъж. — Занимавам се с…

— Вуйчо ви каза, че сте инженер — прекъсна го Демарко.

— Да, аз съм ядрен инженер, но работя като инструктор. Най-общо казано, запознавам новопостъпилите инженери с принципното действие на реакторите, монтирани в корабите.

— Много добре — кимна Ема. — А сега ни разкажете какво ви тревожи. — Продължаваше да му говори с тих и успокоителен глас като на плашлив кон. Демарко изненадано я погледна, тъй като Ема рядко си даваше труд да успокоява когото и да било.

— Добре — съгласи се Уитфийлд. — Все някой трябва да обърне внимание на тези неща, защото никой в корабостроителницата не ми вярва.

— Кажете за какви неща става въпрос — нетърпеливо Демарко.

— За двама доскорошни колеги. И двамата се пенсионираха преждевременно, след двайсет и пет години стаж в корабостроителницата. Единият на петдесет и две, а другият на петдесет и три, въпреки че пенсионната възраст е петдесет и пет. Никой не постъпва така, защото преждевременното пенсиониране означава загуба на голяма част от осигурителните вноски. Но както и да е. Малко след това някаква компания ги нае за специално проучване върху нашите методи на обучение. Тук трябва да поясня, че за някои длъжности то продължава до две години.

— Две години! — подсвирна Демарко.

— Става въпрос за атомни реактори! — намръщено го изгледа Уитфийлд. — Нима си въобразявате, че ще поверим управлението на атомна подводница в ръцете на току-що завършили университета хлапета? Но както и да е. Компанията, за която започнаха работа въпросните колеги, предложи на флота — не знам точно на кого — нова програма за обучение на ядрени инженери, която беше два пъти по-кратка като време и два пъти по-евтина. Лично на мен това ми прозвуча абсурдно, но някои хора очевидно се хванаха.

С други думи, въпросната фирма е била наета, за да открие по-добър начин на обучение от този, който практикува Уитфийлд, помисли си Демарко. Което означаваше, че човекът срещу него съвсем не е безпристрастен.

— Проблемът е там, че двамата ми бивши колеги са абсолютни загубеняци — добави Уитфийлд.

— Искате да кажете, че не са достатъчно квалифицирани за въпросното проучване и предлагат неподходящи идеи? — попита Ема.

— Не, сигурно не им липсва квалификация — въздъхна Уитфийлд. — И двамата са бивши подводничари, отговаряли са за действащи реактори. И имат над двайсетгодишен стаж в корабостроителницата. Което означава, че са квалифицирани, поне на хартия. Но как да ви кажа… На мен ми се струват някак… некомпетентни. Преди да се пенсионират, постоянно имаха проблеми. Не обръщаха внимание на детайлите, работеха зле, закъсняваха за работа. Абе загубеняци, както вече ви споменах. Не мога да си представя, че някой изобщо ги е наел.

— Малко съм объркана, Дейв — промърмори Ема. — Какво точно в тяхната работа смятате за незаконно?

— Не съм сигурен.

— Ха! — недоволно извика Демарко и с това предизвика неодобрителния поглед на Ема.

— Продължавайте, Дейв — кротко рече тя.

— Какво да ви кажа… Тези хора изведнъж започнаха да демонстрират високо благосъстояние. Наскоро единият си купи чисто нова риболовна лодка, а според някои колеги другият се сдобил със система за домашно кино, която струва десет хиляди долара. В удобен момент попитах единия за какви пари са го наели от въпросната фирма. Той започна да шикалкави, но в крайна сметка отговори, че получава два пъти повече от заплатата, която е вземал като държавен служител.