Читать «Всяко мъртво нещо» онлайн - страница 5

И така я гледах, и без да усещам, се свлякох до стената, а от устата ми сами избликнаха ридания — полуживотински, полудетски. Стон след стон — изтръгнати от дълбоко вътре в мен. Взирах се в красивата жена, която бе моя съпруга, и кървавите, празни дупки на мястото на очите й ме повлякоха нейде към дъното на мрака.

Очите и на двете жертви са били извадени, вероятно с остро, подобно на скалпел острие. Част от кожата по гърдите на Сюзън Паркър бе одрана. Кожата от лявата страна — от ключицата до пъпа — бе обелена и заметната върху дясната гърда и дясната ръка.

Лунните лъчи надничаха през прозореца зад тях, студена светлина падаше върху лъскавата кухненска маса, шкафовете и плочките по стените, крановете на мивката. Посребряваше косата на Сюзън и голите и рамене, озаряваше частите от одраната кожа, покриваща тялото като някаква пелерина. Пелерина, но твърде нежна, за да спре студа.

Гениталиите и на двете жертви бяха значително обезобразени и…

и той бе отрязал лицата им.

Стъмва се доста бързо. Отстрани на пътя фаровете осветяват голи дървета, спретнати морави, чисти бели пощенски кутии и дори едно детско колело пред нечий гараж. Вятърът се е усилил, излизам изпод заслона на дърветата и усещам как подпира колата. Тръгнал съм към Бекет, щата Вашингтон, Бъркшър Хилс. Вече почти съм там.

Няма следи от влизане с взлом. Бяха направени пълни измервания и скици на цялата стая. След това телата бяха откарани в болницата. Проверката за отпечатъци даде следните резултати: Кухня/Коридор/Дневна — отпечатъци, по-късно идентифицирани като такива на Сюзън Паркър (96-12-1806-7), Дженифър Паркър (96-12-1806-8) и Чарлз Паркър (96-12-1806-9). Задната врата на къщата към кухнята — няма използваеми отпечатъци.

Има следи от вода по вратата, сочещи, че тя е била изтрита.

Няма следи от грабеж. Не бяха намерени отпечатъци по телата на жертвите въпреки направените кожни тестове.

Чарлз Паркър бе отведен в отдел „Убийства“, където даде показания (включени в доклада).

Седях в стаята за разпити и много добре съзнавах какво правят. Самият аз съм го вършил толкова много пъти. Разпитваха ме, както аз съм разпитвал други преди. Използваха странната, официална лексика на полицейския разпит.

— Спомняте ли си действията си впоследствие?

— Спомняте ли си разположението на клиентите спрямо бара?

— Забелязахте ли нещо относно състоянието на ключалката на задната врата?

Това е объркано, езиково тежко, професионално арго, далечно напомнящо за правния речник, който пък замъглява всяко криминално разследване, както димът забулва клиентите в бара.

След като дадох показания, Коул провери в заведението. Потвърдиха му, че съм бил там по същото време; стана ясно, че не е възможно да съм убил собствените си съпруга и дъщеря.

Но дори и при това положение пак плъзнаха слухове. Бях питан отново и отново за брака си, за отношенията ни със Сюзън, за движението ми през седмиците преди убийствата. От смъртта на Сюзън щях да получа застраховка. Трябваше да давам обяснения и за това.