Читать «Всяко мъртво нещо» онлайн - страница 24

Лицето му се сгърчва в неприятна гримаса, сякаш в кифлата е намерил изпечена хлебарка.

— Джуди Хахавата, искаш да кажеш, нали? Разделихме се. Отиде за една година на работа в Ла Хоя, може би и за повече. Чакай да ти разкажа. Значи, казвам й преди… има-няма два месеца, че ще я водя на романтична ваканция. Ще си вземем стаичка в някое скъпо хотелче в Стоу, за по двеста долара на нощ, ще си живеем гот, на отворен прозорец, нали загряваш — чист въздух, пасторална обстановка и прочие. Е, както и да е — отиваме там, а мястото е старо, казвам ти, антика, по-дърта и от патката на самия Мойсей: тъмно дърво, махагон, антични мебели, легло като футболно игрище — десет млади мацки ще се загубят в него, ти казвам! Джуди Шантавата обаче пребледнява, разбираш ли. Става по-бяла и от задника на бяла мечка и почва да се дърпа. Бяга ми, чаткаш ли? И знаеш ли какво ми казва?

Учтиво изчаквам.

— Съобщава ми, че съм я убил в същата тази стая, в някакъв си неин предишен живот! Значи, дърпа се, отстъпва към вратата, хваща се за дръжката и ме гледа, сякаш очаква да се превърна в Сина на Сам. Два часа отиват да я успокоя и после пак не желае да си легне с мен. Не ми бута, знаеш. И какво? Накрая аз си лягам да спя на някаква си кушетка в ъгъла. И да знаеш от мен — онези мебели може би изглеждат като милиондоларова инвестиция, обаче в тях удобство колкото на бетонена плоча. По-гот е да спиш на цимент, искам да кажа.

Поглъща последната кифла и попива потта по лицето си със салфетка.

— Има още. Ставам аз посред нощ да се изпикая и я виждам — седи на леглото, съвсем будна, хванала настолната лампа в ръка и ме гледа диво. Готова, знаеш, да ме тресне по главата, ако се приближа до нея. Е, какво да ти разправям повече. Тази случка слага край на всякакви страсти и привличане между нас двамата. Плащам на следващата сутрин и си тръгвам, но съм вътре поне с хилядарка.

Ама пък има и нещо весело, да знаеш! Нейният психоаналитик, който работи с регресивни терапии, умник някакъв, й дава чуден съвет. Дава й акъл да ме съди за нанасяне на телесни увреждания в минал живот! Значи, тия тарикати смятат да ме прекарат — да им стана морско свинче, манекен за проба дали ще си пробутат гяволъка в някой съд! Тестени глави, дявол да ги вземе! Празнотиквеници, гледат по някой документален филм по кабелната и се мислят за Клеопатра или Уилям Завоевателя.

И на Улрич очите му се навлажняват, вероятно при мисълта за загубената хилядарка и за номерата, които Съдбата играе на търсещите некомплициран секс хора.

— А Лайза напоследък обаждала ли се е?

Сега лицето му наистина помръква, той махва с ръка.

— Все още е с онези Христови маниаци от сектата. Когато ми позвъни за последен път, бе да ми каже, че кракът й се оправил и да поиска още мангизи. Ако „Исус спасява!“, както им е девизът на онези сектанти, вероятно някой му е вързал бизнеса с банките и спестовните каси.

Лайза си бе счупила крака предната година в инцидент с ролкови кънки, малко преди да намери истинския Бог в лицето на сектата. Улрич обаче смяташе, че тя продължава да страда от установеното тогава от лекарите мозъчно сътресение.