Читать «Всяко мъртво нещо» онлайн - страница 17

Стана дяволски тихо. Рос се опита да ме смути с поглед. Най-накрая отегчено погледна встрани.

— Агент Рос мисли, че не си ни казал всичко — повтори Коул. — Иска да те поразпита, просто ей така.

Изражението му бе неутрално, очите — невъзмутими. Рос пак ме бе зяпнал.

— Агент Рос е цял страшник. Като почне да ме притиска, Бог знае какво мога да си призная.

— Това доникъде няма да ни доведе — отрони сухо Рос. — Господин Паркър очевидно не желае да сътрудничи и аз…

Коул го прекъсна с ръка.

— Може ли да ни оставите насаме за малко, господа? Изпийте по кафе или нещо подобно — предложи той.

Барт сви рамене и излезе. Рос остана седнал на масата, понечи да каже нещо, но изведнъж се изправи рязко и бързо напусна стаята, като тресна вратата след себе си. Коул въздъхна дълбоко, отпусна вратовръзката си и разкопча горното копче на ризата.

— Не се дърви толкова на Рос. Ако поиска, може да ти излее тон лайна на главата. А и на моята.

— Казах ти всичко, което зная за случая. Бени Лу може да знае повече, макар че се съмнявам.

— Вече говорихме с Бени Лу. Твърди, че не знае нищо. Нищо, разбираш ли ме? Той не чатка кой е президентът, а ти искаш нещо друго…

Коул въртеше химикалка в ръка.

— Нали го знаеш: „Хей, кво ста’а, тва си е бизнес, мама му…“ — имитираше доста добре бръщолевиците на Бени.

Усмихнах се, напрежението малко се разпръсна.

— Кога се върна?

— Преди една-две седмици.

— И какво правиш?

Какво можех да му отговоря: че бродя по улиците по местата, където сме ходили с Дженифър и Сюзън? Как да му кажа, че зяпам през прозореца на апартамента и мисля за убиеца — къде ли е той? Как да му обясня, че приех работата от Бени Лу, защото ме е шубе. Боя се, че ако не върша нещо, някоя вечер ще си тегля куршума.

— Нищо особено. Мисля да се срещна с някои от старите информатори. Може да са узнали нещо ново.

— Няма нищо ново, поне при нас. Ти да не си научил нещо?

— Не.

— Мога ли да те помоля да зарежеш тези неща, а, Птицо?

— Не. Изплюй камъчето, Уолтър.

— В момента тук не е най-подходящото място за теб. Знаеш защо.

— Така ли? Наистина ли знам?

Коул ядно и със сила захвърли химикалката на масата. Тя се претърколи до края й и се задържа току преди да падне на пода. За миг помислих, че ще ме удари, но след секунди гневът изчезна от погледа му.

— Пак ще говорим.

— Добре. Няма ли да ми покажеш някои неща?

На бюрото виждах докладите от отдел „Балистика и огнестрелни оръжия“. Пет часа бяха съвсем кратко време да се направят проби, да се напише пълен доклад. Но, изглежда, агент Рос спешно получаваше всичко, което пожелаеше.

Посочих документите.

— Какво казват балистиците за куршума от тялото на убиеца?

— Не е твоя работа.

— Уолтър, видях как умря онзи тип. Стрелецът от колата гръмна и по мен — куршумът буквално мина през стената. Като през масло. Някой има особен вкус към тежки оръжия.

Коул мълчеше.

— Не може да се купи подобно пушкало и да не се разчуе — рекох. — Ако ми пуснеш нещичко… я следа, нишка, може и да открия нещо повече.