Читать «Всяко мъртво нещо» онлайн - страница 16

— Да, изпратихме доклад — отговори Коул.

— Изискахте ли профил?

— Да, но начинът на извършване на убийствата не съвпада с никои досега заведени данни на ФБР. Особено одирането на лицата.

— И какво за лицата? — отново се обади Джойнър.

— Все още се опитвам да разбера — рече Улф. — Някои убийци си взимат сувенири от жертвите. В нашия случай може да има някакъв псевдорелигиозен или жертвен елемент. Съжалявам, но все още не съм сигурна.

— Значи мислите, че може да е извършил нещо такова и преди? — попита Коул.

Улф кимна.

— Може би. Ако е убивал и преди, той е скривал телата и сегашните убийства представляват промяна в поведението му. Може преди да е убивал тихо и неочебийно, а сега да иска да привлече общественото внимание. Но тъй като убийствата не са сполучливи от негова гледна точка, може да пожелае да се върне към предишния си метод. Има и друга възможност — да изпадне в период на летаргия и да спре за известно време. Но ако искате да прогнозирам — според мен сега той планира следващия си удар много внимателно. Последния път е допуснал много грешки и мисля, че не е постигнал желания от него ефект. Но следващия път няма да сгреши. Ако преди това не го хванете, следващия път ще направи търсеното от него впечатление.

Вратата се отвори, влезе Коул с двамина.

— Това са специален агент Рос от ФБР и детектив Барт от отдел „Обири“ — представи ги Коул. — Барт работи по случая Уотс, а агент Рос се занимава с организираната престъпност.

Отблизо костюмът на Рос изглеждаше още по-скъп, всъщност бе правен по поръчка. До него Барт, облечен в яке от „Джей Си Пени“, бе като беден провинциалист. Двамата застанаха един срещу друг до масата и ми кимнаха. Коул седна. Същото направи и Барт. Рос остана прав.

— Нали не криеш нищо от нас? — попита Коул.

— Не — отвърнах. — Знаете толкова, колкото и аз.

— Според агент Рос Сони Ферера е отговорен за убийствата на Уотс и приятелката му. Освен това смята, че си спестяваш част от информацията.

Рос зърна нещо на ръкава си и погнусено го изтръска с върха на пръстите. Неволно помислих, че си представя мен.

— Просто няма причина Сони да убива Оли Уотс — отговорих. — Става дума за откраднати коли и фалшиви номера. Не е възможно Оли да е знаел нещо важно за дейността на Сони. В съда щяха да го претупат за десетина минути.

Рос пристъпи напред и седна на ръба на масата.

— Интересно е, че пак се появяваш след толкова време. Колко месеца минаха оттогава — шест или седем? Щом се появиш, и вече сме до гуша в трупове — рече той, все едно не бе чул и дума от казаното от мен.

Бе на около 40-45 години и изглеждаше в добра форма. Но лицето му бе набраздено от множество бръчки. Май не бяха от лесен и щастлив живот. Улрич ми бе говорил за него, когато напускаше Ню Йорк, за да поеме новия си пост — заместник главен агент на клона на ФБР в Ню Орлиънс.