Читать «Всяко мъртво нещо» онлайн - страница 12

Масата в стаята за разпити бе стара, износена, с кафяви петна от стотици, може би хиляди чаши кафе. В лявата й част някой бе надраскал разбито сърце — вероятно с ножче. Помнех това сърце от последния път, когато бях в същото помещение…

— По дяволите, Уолтър.

— Уолт, той не бива да е тук. Получава се кофти. Не е добра идея…

Коул изгледа детективите, наредени прави до стената и седнали на столове около масите.

— Той не е тук — рече Коул. — Що се отнася до всички в тази стая, никога не сте го виждали.

Стаята за разпити бе пълна със столове. Дори бяха донесли допълнителна маса. Все още бях в отпуска по уважителни причини и, както се оказа по-късно, оставаха ми само две седмици до напускането на полицията. Бяха минали четиринадесет дни от смъртта на най-близките ми, но досега разследването не бе довело до особени резултати. Със съгласието на лейтенант Кафърти, който по-късно се пенсионира, Коул събра всички детективи, работещи по случая. Бяха повикани и двама-трима други полицаи, считани за едни от най-добрите служители в отдел „Убийства“. Сбирката трябваше да бъде комбинация от общо разглеждане на случая и лекция. Рейчъл Улф щеше да изнесе лекцията.

Улф имаше репутацията на добър криминален психолог. Въпреки това шефовете отказваха да се консултират с нея. Те си имаха на разположение собствен психоаналитик и психолог — д-р Ръсел Уиндгейт, но Коул веднъж бе казал за него:

— Уиндгейт не може дори и пръдня да анализира.

Той бе лицемерно, надуто копеле; на всичкото отгоре се оказа, че е и брат на главния комисар. С други думи, лицемерно, надуто копеле с връзки и влияние.

Днес се бе оказало, че Уиндгейт участва в конференция на заклети последователи на Фройд в Тулса и Коул си бе позволил своеволието да повика Улф. Тя седеше начело на масата — строга на вид, но привлекателна жена, някъде около 30-те. Дългата й червена коса падаше по раменете и тъмносиния й стегнат костюм. Бе кръстосала крака. Носеше сини официални обувки.

— Всички знаем защо Птицата желае да присъства — продължи Коул. — Ако бяхте на неговото място, и вие бихте поискали същото.

Бях изнудвал и дълго придумвал Коул да ме включи в този специфичен брифинг. Бях му припомнил всички услуги, които съм му правил; всичко, което би могъл да ми дължи. Въпреки че нямах никакво право да го сторя. Но съвсем не съжалявах.

Останалите в стаята не изглеждаха убедени, че е редно да присъствам. Можех да го прочета по лицата им, по начина по който ни гледаха, как свиваха рамена или стискаха устни. Не ми пукаше. Исках да чуя мнението на Улф. Коул и аз седнахме и я зачакахме да започне.

Тя извади очила и ги сложи. Надрасканото сърце се падаше на масата между мен и лявата й ръка. Улф прегледа някакви бележки, измъкна два листа от купчината и започна:

— Така, не знам до каква степен сте запознати с материята и затова ще процедирам по-бавно — спря за миг. — Детектив Паркър, може би ще ви е трудно в някои моменти — в гласа й не личеше извинение. Просто излагаше известен на всички факт. Кимнах и тя продължи.