Читать «Всичко в една точка» онлайн - страница 3
Итало Калвино
И както всичко това засягаше мен, засягаше и всеки един от останалите. А тя ни съдържаше всички, така, както ние я съдържахме поотделно, обичаше ни и ни приемаше всички с еднаква любов.
Така ни беше хубаво заедно, ама така хубаво, че ми се струваше, че ще се случи нещо необикновено. Достатъчно бе тя да каже:
— Ех, момчета, да имах малко пространство, какви юфки щях да ви направя! — и в тоя момент се сещахме за пространството, което щеха да заемат пълните й ръчички, движейки се напред-назад с точилката върху корите, и пищният й бюст, опрял до голямата купчина брашно с яйца, а ръцете й, бели и лъснали от олио чак до лактите, месят ли, месят. Представихме си пространстовото, което щеше да заеме брашното, и нивите, по които никне житото; планините, от които слизаше водата за нивите, и пасбищата за стадата от теленца, които щяха да стават месо за соса; мислехме за пространството, което щеше да ни е нужно, за да може Слънцето да стигне с лъчите си до пшеничното зърно и да го накара да узрее; сещахме са зе пространството от облаци със звезди газове, необходими на Слънцето да се кондензира и да пламне, за количеството звезди, галактики и галактически системи, щукнали из пространството, за пространството, дало приют на всяка една от нашите галактики, мъглявини и слънца, а в същото това време, през което мислехме за това пространство, то неудържимо се образуваше. В същото това време, в което госпожа
Добрата госпожа