Читать «Всичко в една точка» онлайн - страница 2
Итало Калвино
Струва ми се, че манталитетът на всички ни тогава беше малко ограничен, еснафски. Виновно беше околното среда, сред която бяхме израсли, но нека се има предвид, че този ни манталитет беше така дълбоко вкоренен у нас, че се проявява и до ден днешен. Ако случайно двама от нас се срещнат на спирката на автобуса, в киното или някой международен зъболекарски конгрес, веднага започват да си спомнят за онова време. Поздравяваме се (понякога мен познават, друг път аз познавам някого) и веднага започваме да разпитваме за тоя-оня (макар всеки да си спомня само за някои от ония, за които си спомняха другите) и с непристойния език от онова време започваме клюките, злонамерените приказки, клеветите. Разбира се, докато не споменем госпожа
Нека се разберем: никога не съм вярвал в теорията, че вселената, след като стигне една крайна степен на разредяване, ще започне да се сгъстява и следователно всички ние отново ще се намерим в оная точка, за да започне отново цялата история. А мнага от нашите само на това разчитат и продължават да правят планове за времето, когато ще бъдем отново всички там. Миналия месец влизам в кафенето на ъгъла и кого виждам? Господин
— Как сте, къде насам?
Научавам, че имал кантора за пластмаси в град Павиа. Беше си все същият — със сребърния зъб отпред и тирантите на цветчета.
— Когато се върнем пак там — казва ми — трябва да внимаваме този път да не допускаме някои хора, нали разбирате… ония
Иска ми се да му отговоря, че този разговор бях чувал да водят и други от нашите, само че със следната поправка: „Нали разбирате… Оня господин
За да не се плъзна по тая наклонена плоскост, побързах да кажа:
— А госпожа
— Ех, госпожа
За всички нас надеждата да се върнем в точката е преди всичко тази да бъдем отново заедно с госпожа
Голямата тайна на госпожа