Читать «Всеобщата истина...» онлайн - страница 3

— Пусто е всичко след моята крачка — рече Алигора — пусто е всичко що предстои, но по твоята пътека — и зачака затаено.

— Вечна да е мъдростта ти — отговори Санктрум — идвам с мисия при теб: искам единство във властта — не моя или твоя, не моя и твоя, не наша, а нека е човешка!

— Аз не мога да изпълня това безумие, волност го наречи, глупост, не заради друго, а заради онази простота, която в мен остава като рожба на човека — аз постигнах и сега жъна, ти постигна случайно и няма да изчакаш плода, нито дори ще имаш време да усетиш уханието от свежестта на младото дръвче.

Тогава решиха да участват в двубои, в които всеки от тях трябваше да сътвори обекти в съзнанието си, а които успееше да направи обект с повече измерения от другия, печелеше. Дълги дни биха изминали, ако такива съществуваха, но нали всичко бе константа.

Алигора загина, а логиката на Санктрум се разпадна…

Вече нямаше съществуващ на този свят…

Двубоят завърши на равно…

Каква грозна красота бе нищожността…

Но красива грозота е кръговратът…

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/171]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47