Читать «Връщане в Пенфилд (Съвременна приказка)» онлайн - страница 6
Иля Варшавски
— Не мога да проумея как съм се успал — каза той, като бъркаше кафето си. — Обикновено ставам толкова рано.
— Да не сте нещо болен?
— Н-н-не.
— Съжаления за загубената свобода?
— Какво говорите, Ингрид!
— Тогава смажете и моите ски. Ще се изкачим с лифта, а ще се спуснем…
— Не!! — Крег разля кафето върху покривката. — Не бива да се спускаме със ските!
— Какво става с вас, Лин?! — запита Ингрид, като почистваше опръсканата си с кафе рокля. — Трябва наистина да сте болен. Откога…?
— Там… — Той закри с ръце очите си.
— Там… има пънове! Боя се… Ингрид! Умолявам ви, нека се върнем по пътя. Можем да се спуснем и с лифта.
Ингрид се нацупи.
— Странно, вчера не се бояхте от никакви пънове — каза тя и стана. — Дори снощи не се бояхте. Изобщо днес се държите някак странно. Още не е късно…
— Ингрид!
— Престанете, Лин. Нямам никакво желание да се мъкна три километра пеш подръка с добродетелния си и страхлив съпруг или да стана за посмешище на всички, спускайки се с лифта. Отивам да се преоблека. Имате на разположение десет минути да размислите. Ако наистина го правите против волята си, има още възможност…
— Добре — каза Крег, — сега ще смажа вашите ски…
* * *
— … Съгласен ли сте да вземете за съпруга тази жена?
— Да.
— А вие съгласна ли сте да вземете за съпруг този мъж?
— Съгласна съм.
— Разпишете се…
Церемонията свърши.
— Е? — закачвайки ските си, Ингрид погледна към Крег. В очите й имаше предизвикателство. — Готов ли сте?
Крег кимна.
— Да тръгваме!
Ингрид се засили с щеките и се понесе напред…
На Крег му се струваше, че веднъж вече е сънувал всичко това: и сивкавобелия сняг, и фонтаните от пръски, изскачащи от ските на Ингрид при завоите, и червения, развяваш се от вятъра шарф, и яркото, заслепяващо очите слънце.
Отпред самотно стърчеше стар бор. Ингрид се стрелна край него.
Ингрид навлезе в десния завой. В десния! Крег отдъхна с облекчение.
— Няма чак толкова пънове — подвикна тя и рязко зави наляво. — Страховете ви… — Обръщайки се да погледне спускащия се след нея Крег, тя загуби равновесие. Дясната ска се вирна нагоре.
Крег приклекна и отблъсвайки се с всички сили с щеките, се стрелна надолу да й пресече пътя.
Сблъскаха се на няколко метра от пропастта.
Падайки в пропастта, той чу пронизителния вик на Ингрид. После целият свят потъна в непоносимо ярка светлина.
* * *
— Ето ви вестника, доктор Меф — каза прислужницата.
Езра Меф допи кафето си и си сложи очилата.
Няколко минути с израз на отвращение преглеждаше съобщенията за събитията в Индокитай. После прочете набързо статията за новия метод при лечението на ревматизма и хвърли поглед на последната страница. Вниманието му привлече съобщение в черна рамка, напечатано с петит: