Читать «Връщане в Пенфилд (Съвременна приказка)» онлайн - страница 5
Иля Варшавски
— Приятно пързаляне! — рече шофьорът, като пъхаше парите в джоба си. — Снегът сега е превъзходен. Ако имате нужда от хубави ски, съветвам ви…
— Стига! — Крег със злоба хлопна вратичката.
… В празния хол дежурната дремеше на рецепцията.
— Искам стая на втория етаж с изглед към площада — каза Крег.
— Дълго ли ще останете?
— Не знам. Може би… — Крег се запъна. — Може би няколко дена.
— Ще се пързаляте на ски ли?
— Какво значение има? — раздразнено попита той.
Дежурната се усмихна:
— Никакво, разбира се. Попълнете, моля, формуляра. — Тя му подаде бланка, на която Крег написа името си и адреса.
— Това ли е всичко?
— Да. Елате да ви покажа стаята. Къде е багажът ви?
— Утре ще го получа.
Изкачиха се на втория етаж. Дежурната взе от таблото ключа и отключи стаята.
— Заповядайте.
Крег отиде до прозореца.
— Тази стая не ми харесва. А другата до нея?
— Стаята до нея е свободна, но там още не е почистено. Освободиха я късно.
— Няма значение.
— Да, но камериерката си отиде.
— Казах, че това няма значение!
— Добре — въздъхна дежурната, — щом настоявате, сега ще сменя бельото.
Като че ли беше същата стая, но креватът тогава стоеше до другата стена.
Крег почака дежурната да постеле чаршафите.
— Благодаря! Нищо повече не ми трябва. Веднага ще си легна.
— Лека нощ! Да ви събудя ли утре сутринта?
— Сутринта? — Изглежда, той не разбра въпроса. — Ах, сутринта! Както искате, това няма значение.
Дежурната си подсвирна и излезе от стаята.
Крег дръпна завесите, премести леглото на отсрещната страна и като угаси светлината, взе да се съблича.
Лежа дълго загледан в шарките на тапетите, докато луната не огря главата му. Тогава стисна очи и натисна копчето на часовника…
* * *
„Ако искате да запазите нещо в паметта си, мислете за него по време на трансформацията.“
Крег се събуди със странна тежест в главата. Лъчите на утринното слънце огряваха очите му, проникваха през затворените клепачи. Обърна се настрана, като се мъчеше да си спомни какво се бе случило вчера.
Май вчера с Ингрид се пързаляха до два часа през нощта на лунна светлина. После в хола тя каза… Ах, дявол да го вземе! Крег скочи и припряно взе да навлича неизсъхналия напълно пуловер. Да се успи в такъв ден!
Спускайки се по стълбата, той за малко не събори изкачващата се нагоре управителка с колосано боне и ослепително бяла престилчица.
— Побързайте, господин Крег! — На лицето й се изписа добродушно-хитро изражение. — Госпожицата отдавна ви чака. Гледайте да не…
Крег с два скока се справи с останалите стъпала.
— Ингрид!
— А моят съвет е: до сватбата не го целувай! — изтананика Ингрид, оправяйки си прическата. — По-добре сядайте да закусвате. Да си призная, бях почнала вече да мисля, че сте се разкаяли за безразсъдството си и сте офейкали в града, изоставяйки измамената Маргарита.