Читать «Време на презрение» онлайн - страница 59

— Стига ви толкова! — възрази гневно Петуния Хофмайер, докато прибираше сина си от двора. — Достатъчно изпихте.

— Не викай! Само дебни кога вещерът ще се върне. Гостите трябва да се угощават.

— Когато се върне — тогава ще донеса. За него.

— Ама че стисната жена — промърмори Хофмайер, но така, че тя да не го чуе. — Точно като земляците си Бибервелтови от Ливадата, които до един са пинтии… А вещерът вече доста дълго го няма. Откакто тръгна към езерцата, сякаш пропадна вдън земя. Странен човек. Видя ли как вечерта гледаше момичетата, Циния и Тангеринка, докато играеха на двора. Погледът му беше странен. А сега… Не мога да се отърва от усещането, че отиде нататък, за да бъде сам. А и ми гостува само защото моята ферма е встрани, далеч от останалите. Ти го познаваш по-добре, Лютиче, кажи…

— Да го познавам? — Поетът уби един комар на шията си и задрънка на лютнята си, вглеждайки се в черните силуети на върбите над езерцата. — Не, Барни. Не го познавам. Мисля, че никой не го познава. Но с него става нещо, виждам го. Защо той дойде тук, в Хирундум? За да е по-близо до Танед? А когато вчера му предложих да се разходим до Горс Велен, откъдето се вижда Танед, той веднага отказа. Какво го задържа тук? Може би сте му направили някакво изгодно предложение?

— Къде ти — промърмори полуръстът. — Честно казано, изобщо не ми се вярва някое чудовище да се е появило тук. Онова хлапе, което се удави в едно от езерцата, може да е имало спазми. Обаче всички нададоха вой — това е воден дух или кикимора, трябва да се извика вещер… А парите, които му обещахме, са почти нищожни, направо срамота. Обаче той какво? Три нощи броди край дигите, през деня или спи, или реди и мълчи като пън, гледа децата, къщата… Странно. Особено, бих казал.

— И правилно би казал.

Проблесна мълния, осветявайки двора и постройките на фермата. За миг се мярнаха белите развалини на елфическа къща край дигите. След миг над градините се разнесе грохотът на гръмотевицата. Духна силен вятър, дърветата и тръстиките край езерцата зашумяха и се превиха, огледалото на водата се смръщи и стана матово, наежи се от стърчащите листа на лилиите.

— Все пак бурята идва към нас — погледна към небето фермерът. — Може би маговете са я прогонили със заклинания от острова? На Танед са се събрали над двеста от тях… Как мислиш, Лютиче, за какво ще се съвещават те там, на своя Събор? Дали от тази работа ще излезе нещо добро?

— За нас ли? Съмнявам се. — Трубадурът прекара палеца си през струните на лютнята. — Тези събори обикновено представляват модни ревюта, клюки, удобна възможност за клеветене и вътрешно разчистване на сметки. Спорове за това дали магията трябва да се разпространява, или да си остане привилегия на елита. Караници между тези, които служат на кралете, и онези, които предпочитат отдалеч да оказват натиск на кралете…