Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 190

Нарамил тежката чанта, Мич се изкачи по стълбите на сградата и веднага беше отведен в кабинета на началника. Представянето един на друг беше изключително кратко. Никой от двамата всъщност не желаеше да се запознава с другия. Просто искаха да извършат сделката и всеки да продължи по пътя си.

— Да не би да е това, за което си мисля? — попита началникът и посочи чантата на пода.

Рап побутна сака с крак.

— Разбира се. Искате ли да видите?

Началникът охотно кимна.

— Преди това искам да уточним нещо.

— Какво?

— Вие лично ли говорихте с негово величество?

— Да.

— И предполагам, той ви е казал, че аз съм последният човек, когото бихте искали да изиграете.

Началникът се ухили неловко.

— Да, каза ми. Всъщност каза, че вие сте предпоследният. Последният е той.

— И това става. — Рап се усмихна дружелюбно, наведе се и отвори ципа на сака. Отвътре се показаха пет увити в найлон пакета с банкноти. Отстъпи назад и добави: — Пет милиона долара.

Да платиш пет милиона за такава стока си беше направо евтино. За главите на ръководството на „Ал Кайда“ имаше обявени награди от над двайсет милиона за всяка. Мухтар за пет милиона си беше добра сделка. Особено имайки предвид, че според информацията на Ашани щяха лесно да си върнат парите, веднъж да започнат да прочистват банковите сметки на „Хизбула“. Щом Мухтар можеше да подкупи сунитската полиция в Мосул, защо Рап да не можеше да предложи парична награда за главата на един от най-издирваните в света терористи?

Началникът плесна доволно с ръце и едвам сдържа радостта си.

— Чудесно! — само възкликна той.

— Да, наистина. А сега, мога ли да видя затворника?

— Разбира се. Последвайте ме, моля.

Началникът отведе Рап на първия етаж. В дъното на сградата имаше отделение с килии за разпити с еднопосочни стъкла-огледала. Началникът се спря пред едно от стъклата и каза:

— Всичко беше уредено така, както поискахте.

Там, прикован с белезници към металната маса, седеше Имад Мухтар. Обувките, колана, часовникът, парите и мобилният му телефон бяха сложени на масата пред него. Беше обръснал главата си в опит да промени външността си. И това не можа да му помогне. След като разполагаха с образец от гласа му и с адреса, където беше отседнал, беше лесно да го открият.

— А охранителната камера? — попита Рап.

— Тази не работи.

— Добре. Имате ли ключ за белезниците.

Началникът му даде ключа.

— Ще почакам тук, докато свършите.

— Благодаря.

Рап взе кърпичка, завъртя дръжката на вратата и влезе в стаята за разпити, три на три метра. Без да се обръща, той метна кърпичката върху обектива на монтираната точно над него камера. Началникът му се стори свестен, но сигурността преди всичко. После си сложи гумени ръкавици.

Мухтар го изгледа с изморените си кървясали очи и го попита на арабски:

— Ти ли си моят адвокат?

Рап се изсмя и завеси с пердето стъклото-огледало.

— Не, аз съм твоят лекар за хемороиди, идиот такъв — отвърна той.

Щом Мухтар чу посетителя да говори на американски английски, той видимо се разтревожи:

— Кой си ти?

— Кой съм аз, няма значение, господин Мухтар.