Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 188

— Надявам се това изпитание да послужи за урок на двете ни страни, че е необходимо да установим официални отношения помежду ни. Липсата на комуникация само улеснява фанатиците да прокарват радикалните си идеи.

— Съгласен съм — отвърна Ашани.

Рап направи кисела гримаса.

— А сега по същество. Защо пропътувахте толкова хиляди километри? — с престорена наивност го попита Кенеди.

— Отговорът, накратко, е… Имад Мухтар.

— Какво за него? — попита Рап.

— Върнал се е в Ливан. — Ашани извади дебела папка и я подаде на Кенеди. — Подготвих досие за вас.

Кенеди отвори папката и се зае да прелиства страниците.

— Доста информация — отбеляза тя и го погледна въпросително. — Но защо?

— Защото той иска ние да оправим забърканата от тях бъркотия — отговори вместо иранеца Рап.

Кенеди вдигна ръка, отново намеквайки на Рап да стои настрана.

— Защо? — повтори тя.

— Аятолах Наджар поиска от висшето ръководство на „Хизбула“ да арестува Мухтар и да го прати в Техеран. От „Хизбула“ го увериха, че ще задействат всички налични сили и средства за целта.

— Нека се опитам да позная — за сетен път се намеси Рап. — Не полагат достатъчно усилия, за да го открият.

— Те изобщо не искат да го открият, а напротив, полагат усилия да го укрият от нас.

— Къде? — попита директно Мич.

— Северно от Триполи.

— В Ливан ли?

— Да. — Ашани посочи папката в ръцете на Кенеди. — Всичко е тук. Банкови сметки и извлечения, известни помагачи и съмишленици и така нататък.

— Има нещо много повече от това в папката — каза Кенеди.

Ашани сви глуповато рамене.

Кенеди го изгледа изпитателно в лицето и повтори въпроса си:

— Защо?

— Само един човек в родината ми знае за пътуването ми до тук. Този човек е съгласен с мен, че Иран ще има по-добро бъдеще, ако прережем връзките си с „Хизбула“.

— И като ни давате тази информация, какво се надявате да постигнете?

Ашани се замисли и внимателно отговори:

— Мисля, че по този начин ще можем да затворим една много грозна глава от общата ни история. И вие да получите възмездие за преживяното.

Кенеди погледна отново дебелата папка за няколко секунди.

— Благодаря ви — накрая каза тя.

— Винаги сте добре дошла. — Ашани стана и добави: — А аз благодаря, че отделихте време да се срещнем.

— И вие сте винаги добре дошъл. Моля да ме извините, че не ставам, но все още съм малко наранена.

Рап придружи Ашани до вратата, откъдето го пое Ридли. Затвори вратата и се върна при Кенеди, която беше зареяла замислено очи през прозореца. Рап постоя така до нея и накрая я попита:

— Какво ще правим с Мухтар?

Без да се обръща към него, Кенеди му подаде през рамо папката и отговори:

— Убий го.

Триполи, Ливан

Самолетът „Гълфстрийм“ Г-5 кацна малко след полунощ. Рап погледна през илюминатора и остана доволен да види обещания полицейски ескорт. Трябваха му три часа да изчете досието от кора до кора и когато свърши, той вече знаеше какво точно ще направи. Накара секретарката да му направи две копия. Едното копие изпрати на Маркъс Дюмонд с инструкции да сканира всичко и да го вкара в системата, за да започнат да събират всяко полезно късче информация на едно място. Другото копие отиде при Кенеди с инструкции да не се разпространява и показва на външни лица без неговото изрично одобрение. В момента най-малко искаше някой надъхан аналитик или още по-лошо — някой от министерство на правосъдието, да му създава проблеми и да му с пречка преди да е уредил въпроса.