Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 3

Усилията им бяха напразни, защото Телфорд владееше улицата. Никой не паркираше тук, без той да знае кой е и защо го прави. Останалите две коли до тяхната бяха „Рейндж Ровъри“ и принадлежаха на бандата му. Всички други марки коли се набиваха на очи от пръв поглед. Отделът на Клейвърхаус и Сайобан имаше специален микробус, приспособен за този тип наблюдения, но той не можеше да се използва на „Флинт Стрийт“. Всеки микробус, паркиран тук по-дълго от пет минути, се оглеждаше внимателно от двама биячи на Телфорд, обучени да бъдат едновременно учтиви и заплашителни.

— Наблюдение под прикритие — виж ми окото! — изръмжа Клейвърхаус. — Нито сме под прикритие, нито има нещо за наблюдаване. — Разкъса със зъби крещящо оцветената опаковка на шоколадова вафла и кавалерски предложи първата хапка на Сайобан, но тя отказа.

— Жалко за онези апартаменти там — въздъхна тя, взирайки се през предното стъкло. — Съвършени са за нашата цел.

— Като се изключи фактът, че до един са собственост на Телфорд — парира я Клейвърхаус.

— Няма ли поне един свободен? — запита Ребус. Престоял бе в колата не повече от минута, а пръстите на краката му вече се бяха вкочанили.

— Има няколко празни — отговори Сайобан. — Телфорд ги ползва за складове.

— Но никой не може да мине незабелязано през главния вход — допълни Клейвърхаус. — Пробвахме с инкасатори и водопроводчици.

— Кой се направи на водопроводчик?

— Ормистън. Защо?

Ребус сви рамене.

— Кранът в банята ми трябва да се ремонтира.

Клейвърхаус се усмихна. Той беше висок и слаб, с големи черни кръгове под очите и оредяваща руса коса. Другите често го подценяваха заради бавните му движения и говор. Но някои от тях понякога откриваха, че прякорът му Свирепия Клейвърхаус беше напълно заслужен.

Кларк погледна часовника си.

— Още деветдесет минути до смяната.

— Бихте могли да позатоплите малко — подхвърли Ребус. Клейвърхаус се обърна към него.

— Кажи го на нея. Не разрешава.

— Но защо? — Ребус зърна ухилената физиономия на Кларк в огледалото за задно виждане.

— Защото трябва да се пусне двигателят — заобяснява Клейвърхаус, — а да го правиш, когато не отиваш никъде, означавало прахосване на енергия плюс глобално затопляне или нещо такова.

— Точно така е — потвърди Кларк.

Ребус намигна на отражението й в огледалото. Изглежда, Клейвърхаус я одобряваше, а това означаваше приемане и одобрение от целия екип във Фетс. Ребус Самотникът й завиждаше за рядко срещания талант да се слива бързо с обкръжението.

— С отопление или без, всичките ни усилия отиват на вятъра — продължаваше да се жалва Клейвърхаус. — Онова леке знае, че сме тук. Микробусът беше разобличен само за двайсетина минути, играта с водопроводчиците изгърмя като спукан балон, преди Ормистън да прекрачи прага — и ето ни сега тук, единствените живи души на цялата улица. Незабележими сме като двойка улични клоуни!

— Видимо присъствие като възпиране — подхвърли Ребус.

— Е, няма що! Още няколко нощи видимо присъствие и наш Томи ще стане благочестив и ще поеме по правата пътека. — Клейвърхаус се опита да се намести по-удобно. — Нещо ново за Кандис?