Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 187

— Вербувал е хора в чужбина, така ли? — Ребус се втренчи в Харис. — Да разбирам ли, че е бил шпионин?

— Извърши известна опасна и… и резултатна работа за тази страна.

— И получи наградата си — къщата на „Хериът Роуд“, нали?

— Изработил е всяко пени за нея в миналото.

Тонът на Харис се поизмени и Ребус наостри уши.

— Какво се случи?

— Стана… ненадежден. — Харис вдигна чашата, помириса я и я върна обратно, без да отпие.

— Пий, преди да се изпари — посъветва го Абърнети. Харис го погледна и лондончанинът веднага измърмори някакво извинение.

— Какво значи „ненадежден“ — запита Ребус, отблъсквайки настрани своята чаша.

— Започна да… фантазира.

— Решил е, че колега от университета е бил участник в Пътя на плъховете, прав ли съм?

Харис кимна.

— Пътят на плъховете се превърна във фикс-идея за него. Започна да си въобразява, че всички наоколо са свързани с него, че всички имаме вина. Параноя, инспекторе. Тя се отрази на работата му и го освободихме от задълженията му още преди години. Оттогава не е работил за нас.

— На какво тогава се дължи тоя интерес към него? Какво значение има, ако нещо от всичко това излезе наяве?

Харис въздъхна.

— Прав сте, разбира се. Проблемът не е в Пътя на плъховете или в идеята за участието на Ватикана в него или в която и да било от другите конспирации, за които се шушука.

— Тогава какъв е… — започна Ребус, но в този миг осъзна истината. — Проблемът е в хората — обяви той. — Другите, довлечени тук по Пътя на плъховете. — Кимна на себе си. — За кого говорим? Кой би могъл да бъде изобличен, ако колелото се завърти?

— Важни фигури — призна Харис, престана да се занимава с чашата си и постави длани върху масата. Не го каза, но красноречиво излъчи съобщението: „Това е сериозно, много сериозно“.

— За миналото ли говорим, или за настоящето?

— За миналото… и за хора, чиито деца са във властта.

— Членове на парламента? Министри? Съдии?

Харис клатеше глава.

— Не мога да отговоря на този въпрос, инспекторе: никой не ми е доверил подобна информация.

— Но знаете достатъчно, за да предположите вярно.

— Не се занимавам с предположения. — Втренчи се студено в него. — Занимавам се с известните факти. Добра максима — съветвам ви да я опитате.

— Но Линц е убит заради миналото си.

— Сигурен ли сте?

— Ако не е така, къде е смисълът?

— Детектив-инспектор Абърнети ме информира, че вероятно убийството е свързано с някои криминални елементи в Единбург, може би е въпрос на проституция. Всичко това е достатъчно гнусно, за да звучи достоверно.

— И щом като звучи достоверно, е достатъчно добро за вас, така ли?

Харис се изправи.

— Благодаря, че ме изслушахте. — Изсекна се, погледна Абърнети. — Трябва да тръгваме. Детектив-инспектор Хоган ни чака.

— Харис — обади се Ребус, — сам каза, че Линц е превъртял, превърнал се е в спънка. Кой ще докаже, че ти точно не си наредил да го очистят?

Харис сви рамене.

— Ако бяхме ние, краят му нямаше да е толкова очеваден.

— Автомобилна катастрофа, самоубийство, падане от прозорец.

— Сбогом, инспекторе.