Читать «Врагове по неволя» онлайн - страница 3

Не съм специалист по безредиците, но съм виждал това-онова. Веднъж наблюдавах как групичка сомалийски провокатори се опитваха да предизвикат неколцина американци от мироопазващите части. Беше карикатурна демонстрация, която всъщност не целеше да навреди на миротворците, а точно обратното — да ги ядоса дотам, че да ги настърви срещу тълпата, за да могат да ги очернят впоследствие. Идеята беше да се провокира кървав сблъсък.

Освен това, като човек, преживял виетнамския период, бях виждал и доста антивоенни демонстрации. Те пък повече приличаха на студентски купони, в които участваха само хлапета, дошли да се надрусат или да се свалят помежду си. При такива демонстрации всички действат безкрайно внимателно, защото всяка страна се моли другата да не направи някоя глупост. Там пък последното нещо, което някой иска, е да се провокират кървави сблъсъци.

Тълпата, която беше превзела пътя, изглеждаше от третия вид: от онези, които искат да провокират безредици и да вземат жертви. В очите на тези хора имаше злоба, а в съзнанието им — жажда за насилие. Лицата им бяха изкривени от гняв и омраза, а мнозина носеха бухалки или коктейли „Молотов“, или пък хвърляха големи камъни. До бараката на охраната двама военни полицаи вече бяха повалени, няколко корейци се бяха скупчили около тях и ги ритаха като празни варели.

Ефрейтор Васкес рязко удари спирачки и се извърна към нас.

— Господин капитан, какво да правя?

Уилсън се беше навел напред и се взираше през стъклото. Замислено потърка брадата си, опита се да прецени ситуацията и потъна в още по-дълбок размисъл. Това безкрайно умуване ме изнерви.

— Газ до дупка! — изкрещях.

— А? — зяпна Васкес.

— Напред!

Васкес се оказа от любимия ми тип войници, които първо изпълняват, а после задават въпроси. Обърна се към волана и натисна педала на газта докрай. Колата изрева и едва не излетя от пътя. Гумите засвистяха и запушиха, зацепвайки в асфалта, и Васкес мъдро натисна и клаксона, за да засили паниката.

Тълпата сякаш изведнъж забеляза голямата черна кола, която се носеше към нея. Впечатлението за вбесени хора се изпари. Според мен веднага схванаха фундаменталната разлика между това да преследваш малочислена група стреснати военни полицаи и да се сблъскаш с предната броня на бързо ускоряващ автомобил.

Демонстрантите се пръснаха на всички страни. Минахме през тесния портал, след това Васкес рязко зави надясно с още свистене на гуми и препусна като луд през лабиринт от тесни криволичещи улички, които след около три минути ни изведоха от селцето Осан на пътя, водещ до магистралата Сеул-Пусан.

Пръстите на капитан Уилсън се бяха впили в седалката на Васкес. Лицето му беше бяло като платно.