Читать «Врабци по жицата» онлайн - страница 3

Тъкмо пак да се поунесе и татко Тони нарежда:

— Хайде към купето. След десет минути е твоята гара, скъпа. Трябва да слизаш. Пък и да не направим лошо на момчето, то така съвестно си гледа работата…

Когато спирачките на влака заскърцват, баща и дъщеря се прегръщат. После тя скубва тесте петдесетарки от чантата си и ги подава на татко. Той ги напъхва небрежно във вътрешния джоб.

Сержант Шоко излиза в коридора уж да се огледа. Всъщност, гледа само отдалечаващата се фигура и усеща, че очите му изтичат. Господи, дай ми само веднъж да пусна ръка от това кръстче надолу, пък ми вземи душата! Венче, извинявай…

Когато се прибира в купето, вижда как татко Тони си слага внимателно белезниците. Обяснява:

— Да не влезе някой… Защо да хабим нерви?… Щракни ми ги, но по-внимателно, да не ми стягат…

Обидно! Как така ще ги щракне? Сигурно е станала някоя съдебна грешка. Така, както се търкалят парите из ръцете му и грешката ще бъде поправена. А и да влезе някой навлек, ще види че белезниците са където трябва. Пък дали са щракнати или не, не е негова работа…

Това слънце така приятно подтопля… Как да не придремеш още малко?…

Скърцането на спирачките преди съседната гара не събужда добрия, старателен сержант. Татко Тони става без да бърза. Тръгва към вратата, но се сеща нещо и вади няколко петдесетарки. Внимателно ги слага в джоба на момчето.

На перона го чакат две други, негови момчета. Пред як като бик джип. Марка „Чироки“!

След два месеца, пред оградата на хубава крайградска къща, спира раздрънкана „Лада“. От нея слиза бившият сержант Шакаданов. Натиска звънеца.

— Да моля! Какво обичате? — гласът е по женски нежен, но и опипващ.

— Нося бележка от господин Антонов.

— Покажете я на камерата над Вас, моля!

Приятният млад мъж бърка във вътрешния си джоб и вади петдесетарка. Последната. Вдига я към обектива.

Налага му се няколко минути да погледа врабците, накацали по жиците отсреща. Налага му се…

Макар и звучащ малко металически, този смях не може да бъде сбъркан:

— Ти ли си синко? Добре дошъл! Влез, моето момче!

ИЗВЪН РЕДОВЕТЕ НА РАЗКАЗА: Сержантът беше млад добродушко с яки мускули. Докато пътувахме, около два часа ме убеждаваше какъв жив устав е. А мен все не ме напускаше усещането, че мечтае да се продаде. Изгодно, разбира се!

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11910]

Последна редакция: 2009-05-31 14:30:00