Читать «Врабци по жицата» онлайн - страница 2

Постепенно се завръща към деня, часа и купето. Това сигурно пак е сън. Не, не е! Тук наистина има мацка, но не черна пантера, а блондинка. Седнала е до чичо Тони и нещо си говорят. На френски. А чичо Тони е… без белезници! Да така е! Ето ги, на масичката до прозореца! Момичето се усмихва, а чичо Тони го представя приятелски:

— Запознайте се. Дъщеря ми. И тя е Тони. Антоанета. Шоко — в перспектива наш доверен човек…

Такива очи, веднъж да ги видиш, до живот ще ги помниш. В тях има недоверие — на кантар те слагат. Има още хубава насмешка и още нещо, за което няма измислена дума. Тези очи могат да те направят свой слуга, стига само да поискат. Краката ще й целуваш. Имам предвид, както се целуват крака на повелител, пръстите им, а не някакво друго целуване. За друго целуване явно трябва специално разрешение…

Младият сержант, с прякор Шоко, от шоколадчо, мисли! Как е успял да се отключи този тарикат? Как — ами Тони, дъщеря му, е свършила тази работа. А тя откъде се появи? Ей, ама мацка, та дрънка… Откъде ще се появи?! Такова нещо от небето не пада. И навсякъде не се появява. А само където трябва…

— Татко, гладна съм, хайде да отидем до ресторанта да хапнем нещо. Каня Ви и Вас…

Има си хас пък и да не ме покани! То, както е тръгнало… Защо пък да не отидат до ресторанта? Шоко излиза последен от купето, като предвидливо слага белезниците в чантата си. За всеки случай, хора сме…

Тия, келнерите, са страшна порода. По нюх те усещат дали си с петачка в джоба, или кесията ти е с дантели. След минути, на масата вече са наредени всички благини на ресторанта. Неудобно е да признаеш и пред себе си, че си виждал черният хайвер, но не си го вкусвал… Виното е може би сухо, може би — полусухо… Защо ли наричат вината сухи? Всички са мокри. И пивки… Колко чаши, хоп, а?…

Говорят на френски. И, като ги гледаш отстрани, ходи повярвай, че това са баща арестант, на път към панделата и неговата нещастна дъщеря!

След хапването, сержантът с удоволствие се протяга. Вади кутията „Мелник“, но усеща че е сгафил. Като го види това лъскаво бижу какви цигари пуши, няма да му даде и обувките да й целуне. Прощавай Венче, но като видиш тия очи, забравяш всички други. Пък да не ти разправям какви неща започват от очите надолу… Детайли, едни такива…

Ама златен е тоя чичо Тони! Привиква с едно пръстче келнера и му казва нещо на ухо. След минута тоя с папионката, се връща със стек „Малборо“. Шоко отказва отначало за очи, после прибира стека в чантата, но оставя една кутия. Разпечатва я. С тия цигари вече може и да почерпиш. И е хубаво, когато чаткаш етикета. Ето сега трябва да поднесеш пламъчето първо на Тони, а после на таткото!

Тони — дъщерята, кимва с очите загадка, в тях има вече нещо топло, приятелско. А Тони — таткото е по-… разсеян, но като баща — „Благодаря синко“. Продължават да си бърборят. На френски, естествено.