Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 94

— Има едно обяснение — рече Трр-мезаз. — Откакто се появиха тук, мрачанците непрестанно настояват и молят да бъдат преместени на Оакканв. Какъв по-добър начин да ни принудят да се съгласим, освен като имитират неочаквана заплаха за живота си?

— Интересно предположение. — Клнн-вавги кимна замислено. — Ако е истина, това доста променя представите за мрачанците като нещастни, безпомощни жертви на хората-завоеватели.

— Ако е истина — повтори Трр-мезаз. — Въпросът е как да го разберем със сигурност?

— Не зная — рече Клнн-вавги. — Освен…

— Освен какво?

— Освен ако Сржънт-яновиц няма подобни експлозиви на борда на своя летателен съд. Можем да проверим тази негова теория с отломките, като поставим експлозиви от двете страни на стената и проверим накъде ще полетят парчетата.

— Може би си заслужава да опитаме — склони Трр-мезаз. — Разбира се, даваш си сметка какви са шансовете той да признае, че има експлозиви на борда.

— Нулеви?

— Почти толкова — съгласи се Трр-мезаз.

Човекът заговори отново.

— Изминало е доста време — преведе Трр-гилаг. — Вятърът и дъждовете са изтрили миризмите, по които той би могъл да определи вида на експлозива. — Трр-гилаг погледна Трр-мезаз. — Какво ще правим сега?

— Ами ще го върнем там, където го държахме — каза Трр-мезаз и нареди на войниците: — Хайде, отведете го!

Трр-гилаг преведе на пленника, който кимна и се отправи покорно назад, следван от своя ескорт. Клнн-даван-а понечи да го последва, но спря по знак на Трр-гилаг и двамата с Трр-мезаз изпратиха пленника и войниците с погледи.

— Какво мислиш? — попита Трр-гилаг, след като те се скриха зад ъгъла.

— Ти и Клнн-даван-а сте специалисти по чуждопланетни култури — посочи Трр-мезаз. — Ти ми кажи.

— Мисля, че казва истината — обади се Клнн-даван-а. — Все още не разбирам какво ще спечели, ако ни излъже.

— Може би целта му е да ни внуши недоверие към мрачанците — заговори Клнн-вавги. — И това да е истинската причина за нападението.

— Ако е така, той е много хитър и изобретателен — посочи Трр-гилаг. — Защото не предвидихме подобна възможност.

— Което ни връща на въпроса как точно хората-завоеватели са осъществили това нападение — добави Клнн-вавги. — Всичко щеше да е много просто, ако беше манипулация от страна на мрачанците.

— Може би — рече Трр-мезаз, пристъпи напред и огледа отблизо един от отворите в стената. Дали мрачанците действително не бяха изиграли цялото това представление, за да бъдат прехвърлени по-скоро на Оакканв? Ако бе така, какъв беше мотивът им? Да осъществят връзка с Върховния вожд и да му предложат съюзничество — както твърдяха от самото начало?

Или да насочат корабите на хората-завоеватели право в сърцето на зхиррзхианския космос?

— Каквото и да е станало, няма да го узнаем тук и сега — заключи той. — Да се захващаме за работа. По-късно ще поговорим.

12.

Поскърцвайки с дъсчения си корпус, малкият ферибот се удари в пристана, разтресе се и замря. Откъм къщичката на кормчията долетяха заповеди с пресипнал глас и на език, който лорд Кавана не познаваше, и навигационните светлини угаснаха, оставяйки на мрака да погълне всичко, освен сравнително осветената палуба.