Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 92

— Нека я задържат още известно време — нареди Цвв-панав. — Не, от друга страна, по-добре да го донесат при мен. Ще взема да го върна на Оакканв и да го тръсна на бюрото на Върховния вожд. Интересно ще ми е да видя реакцията му.

Но вътре в себе си си даваше сметка, че Мнов-корте е прав. Ситуацията изглеждаше примамлива, но му бяха нужни солидни доказателства, за да удари Трр-гилаг така, както му се искаше.

За щастие, имаше един лесен начин да се сдобие с тези доказателства.

— А междувременно — каза той, — вие двамата ще отпътувате за Доркас.

Братята се спогледаха учудено.

— Целесъобразно ли е в този момент, говорителю? — попита Мнов-корте. — Някой може да ни познае.

— И кой? — попита Цвв-панав. — На Върховния вожд едва ли ще му хрумне да показва филма, в който се вижда как отнасяте на Трр-пификс-а откраднатия фссс-орган.

— Могат да ни познаят обаче войниците, които са заснели този филм — посочи Мнов-корте.

— Никой от тях няма да е на Доркас — припомни му Цвв-панав. — Нито на кораба на Дхаа’рр, който ще ви откара там, и на космодрума, от който ще напуснете Дхаранв.

— Ами ако Трр-пификс-а ни е описала на сина си? — настояваше Мнов-корте.

— Изключено — поклати глава Цвв-панав. — Една стара жена, която ви е мярнала само веднъж? Невъзможно. Можете да идете направо при Трр-гилаг и да му заявите, че познавате майка му, и той пак няма да се сети кои сте.

Братята се спогледаха отново.

— Всичко ще е наред — склони пръв Мнов-дорнт. — Да вземем ли някой от вашите хиперкораби?

— Предпочитам да пътувате с нещо по-незабележимо — отвърна говорителят и погледна към екрана на своето записващо устройство. — Има един снабдителен кораб, „Верния слуга“, който потегля за Доркас след три тентарка от космодрума „Леден език“. Ще успеете ли да стигнете там навреме?

— Без проблем — увери го Мнов-корте и се надигна от кушетката. — Колата ни чака отвън. Какво по-точно искате от нас на Доркас?

— Да откриете онзи незаконен фссс-резен. И заедно с него и доказателства, че в тази история са замесени Трр-гилаг и брат му.

— Командир Трр-мезаз? — подскочи Мнов-корте. — Това ще е доста трудно.

— Оставете на мен да решавам — обеща мрачно Цвв-панав. — Ще ви издам специален документ още преди да потеглите.

— Ами ако уликите, които търсим, не съществуват?

Цвв-панав щракна с език.

— В такъв случай, разбира се, ще трябва да ги изфабрикувате.

Застанал пред дупката в средата на складовото помещение, човешкият пленник скръсти ръце и заговори:

— Няма две мнения — последва го гласът на механичния преводач. — Взривовете са прогърмели отвътре.

— Защо си толкова сигурен? — попита го Трр-мезаз.

Трр-гилаг преведе въпроса. Другоземецът отговори, като посочи края на ямата, краката си и после през стената навън.

— Краищата на дупката са извити навън — чу се преводът. — Това означава, че взривът е бил от тази страна на дървената преграда. Същото може да се каже и по начина, по който са разхвърляни отломките. Повече отвън и доста по-малко — отвътре.

— Интересно — бе коментарът на втори командир Клнн-вавги. — Ние също го забелязахме, между другото.