Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 90

— Не и ако мрачанците са прави, че КИОРО вече е в процес на сглобяване — припомни Цвв-панав навъсено. — Това ще стресне достатъчно Военното командване.

— Не се и съмнявам — отвърна другият. — Лично аз смятам, че мрачанците лъжат.

— Възможно е. — Говорителят поклати глава и го погледна замислено. През петте цикъла, откакто бе взел при себе си на служба младия воин, Мнов-корте бе израснал до негов незаменим помощник, изпълнявайки различни тайни задачи, благодарение на които силата и властта на говорителя бяха нараснали, също както и престижът на целия клан Дхаа’рр. До момента той се бе справил успешно с всички поставени задачи, а нюхът и инстинктите му работеха безпогрешно. — Какво те кара да го кажеш?

Но преди Мнов-корте да отговори, в стаята се появи старейшината.

— „Опирам се на факта, че те са склонили да приемат предложението на мрачанците още докато ние вървяхме обратно към «Затворена уста» — произнесе той. — Там разиграхме една малка сценка, на която да се порадват всички, които ни слушат, но беше ясно, че Върховното командване вече е взело това решение“.

— Какво ще стане сега при вас? — попита Цвв-панав.

Старейшината кимна и изчезна.

— Та какво казваше? — подхвана отново разговора говорителят.

— Преди две завъртания четох за атаката на наземните сили на хората-завоеватели на Доркас — продължи Мнов-корте и посочи записващото устройство. — Техният командир е рискувал двама от своите елитни копърхед, за да прогони зхиррзхианските войници от подземната зала.

— Как го разбираш?

Мнов-корте сви рамене.

— Вероятно там има нещо, което командирът им държи да не попадне у нас.

Цвв-панав плъзна език по вътрешната страна на устата си.

— Като например някоя част от КИОРО?

— Възможно е — сви отново рамене Мнов-корте.

Старейшината се появи.

— „В момента не можем да напуснем Мра. Върховният вожд ще прати кораб с припаси на един от мрачанските рудодобивни светове, където товарът ще бъде прехвърлен на мрачански кораб и докаран тук. Валойтаджа не желае повече зхиррзхиански кораби да се приближават към техните планети“.

Цвв-панав се усмихна напрегнато. Все още никой не ги задържаше тук насила — можеха да се върнат веднага щом пожелаят, като използват снабдителния кораб. Но естествено нито едната от двете страни не би предложила подобно нещо. За Военното командване изоставянето на „Затворена уста“ на Мра щеше да е напълно неприемливо, също колкото и за мрачанците да позволят на потенциалните си заложници да си тръгнат, преди да е сключен какъвто и да било съюз.

— Мъдър ход от страна на Валойтаджа — рече той на старейшината. — А какво научи за самите мрачанци?

— „Не толкова, колкото се надявах. Разполагаме с предостатъчно информация, но броят на мрачанците, с които можем да разговаряме, е крайно ограничен. Надявам се, че когато всичко това приключи, ще имам възможност да се запозная по-добре с тяхната култура и история“.

— Постарай се засега да се съсредоточиш върху конкретната задача — нареди Цвв-панав с официален тон. Бяха го предупредили, че Глл-боргив е млад и неопитен и имал навика да се разсейва от второстепенни неща. — Задачата ти е да узнаеш колкото се може повече за КИОРО и да ме държиш в течение. Това е всичко. Ясно?