Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 88

Сержант Яновиц сви рамене.

— Мога да повторя само това, което вече казах на вашия командир. Това не е атака на човеците.

— Вашето обяснение?

— Нямам обяснение. Но ако ме отведете на мястото, може да измисля нещо.

Трр-гилаг погледна брат си.

— Нещо против да го върнем при мястото на атаката?

— Възражения колкото искаш. Първото е, че не му вярвам. Може да се хвали, че притежава способности на лечител, но според мен той е войник. Вече открихме върху него едно старейшиноубиващо оръжие. Кой знае какви други номера може да е скрил под езика си?

— Тъкмо ще имаме възможност да го установим — намеси се Клнн-даван-а. — Какво толкова може да ни стори?

— Да убие двамата мрачанци — сряза я Трр-мезаз. — Ти си готова да повярваш на смиреността му, аз не. Да въздигне още наши войници в старейшинство, да шпионира средствата ни за отбрана в случай на нова атака. Кой знае?

— Нямаме никакви доказателства, че се е опитвал да убие мрачанците — припомни му Трр-гилаг. — Освен това, след като Нзз-ооназ вече е на Мра, тези двама другопланетяни не са толкова важни.

— Не съм казал, че опасностите се изчерпват само с тези неща. Никой не знае как мислят хората-завоеватели. И двамата видяхме тези техни копърхед в действие.

— Имаше ли и други експлозивни атаки? — попита неочаквано сержант Яновиц.

Трр-гилаг и брат му се спогледаха.

— Не — обърна се Трр-мезаз към затворника.

— Мрачанците още ли са тук?

— Да.

— Е, в такъв случай, след като смятате, че ние сме започнали първата атака, нямаше ли да я продължим до успешния й край?

Трр-гилаг погледна Трр-мезаз.

— Какво мислиш?

— Той е прав — заключи Трр-мезаз. — И аз се питах за същото.

— В такъв случай можем да му позволим да огледа мястото.

— Всъщност искаш да видиш дали може да стане агресивен — рече с кисела гримаса Трр-мезаз. — Дали пък не си заслужава, наистина? Ако опита някой номер обаче… Ей, вие двамата — той посочи с език двама от старейшините. — Върнете се в командния център и предупредете втори командир Клнн-вавги да постави всички отделения в охраняемия периметър в бойна готовност. Изчакайте войниците да докладват, че са по местата си, и се върнете да ни съобщите.

— Подчинявам се — сведе глава единият старейшина и двамата изчезнаха.

— Ще трябва да чакаме няколко стоудара, преди да се върнат — обяви Трр-мезаз и огледа помещението. — Да се захващаме за работа. — Той се обърна към войниците. — Трр-гилаг, Клнн-даван-а, това са Първи воин Встии-суув и Трети воин Клаа-нуур, и двамата Арее’рр. Войници, Трр-гилаг и Клнн-даван-а ни донесоха втори резен от фссс-органа на Прр’т-зевисти.

— Трр-мезаз! — изсъска Трр-гилаг и посочи с език третия старейшина, който продължаваше да витае над тях.

— Няма нищо — успокои го старейшината. — Вече зная — аз бях от другата страна на осигурената линия между вас и командир Трр-мезаз.

— Ние сме единствените на Доркас, които са в течение на този въпрос — предупреди ги Трр-мезаз. — Тъй че внимавайте какво говорите. Встии-суув, успяхте ли да откриете други пътища, които да водят към територията на хората-завоеватели?