Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 87

Трр-гилаг спря насред крачка и погледна брат си.

— Ти си пратил Клнн-даван-а в бойната зона? Какво, сред всички осемнайсет свята…

— Тя е експерт по чуждоземни култури — прекъсна го Трр-мезаз рязко — и настоя да я пратя там. Вече бях разкритикуван за постъпката си от всеки Дхаа’рр, който има достъп до моите старейшини. Включително и от говорителя Цвв-панав.

Трр-гилаг се намръщи.

— Съжалявам. Прав си, разбира се — типично в стила на Клнн-даван-а е да настоява да бъде пратена на подобно място.

— Също както упорстваше да вземе тъканните проби, докато ти разговаряше с мрачанците — припомни Трр-мезаз. — Ела да видим дали вече не е приключила.

Пленникът лежеше върху лабораторната маса в медицинското отделение, със завързани ръце и крака и напрегнат поглед, втренчен в тавана. Изправена до него, Клнн-даван-а тъкмо вадеше иглата от кожата в долния край на торса му. От двете му страни стояха въоръжени войници, готови да се намесят, в случай че човешкият завоевател реши да им създаде неприятности. И двамата изглеждаха обезпокоени. Над тях, извън полезрението на човека, трима старейшини също наблюдаваха внимателно сцената.

— Привърши ли? — попита Трр-гилаг.

— Почти — отвърна Клнн-даван-а, докато прибираше образците в контейнера. — Само още една-две проби.

— Той как се държи? — попита Трр-мезаз.

— Забележително добре — обясни Клнн-даван-а. — Няма никакво съмнение, че изследването не му е приятно, но досега нито се е дърпал, нито ми е крещял.

— Също, както беше с Фелиан Кавана — припомни си Трр-гилаг. — Агресивни в група, смирени поотделно.

— Да не приказваме, докато не стигнем до фактите — предупреди го Клнн-даван-а. — Заради тях съм тук.

— Освен това — добави Трр-мезаз — повечето разумни същества лесно се усмиряват, когато към тях са насочени лазерни оръжия. Искаш ли да ти наглася говорителя?

— Не, благодаря — рече Трр-гилаг и се приближи към пленника. — Аз съм Трр-гилаг, Кее’рр — представи се той, като премина на човешки език. — Това е Клнн-даван-а, Дхаа’рр. Дойдохме тук, за да ви изследваме.

— Имах такова чувство — отвърна човекът. Гласът му леко напомняше този на Фелиан Кавана, с тон, който Трр-гилаг асоциираше с прикрита подигравателност. — Аз съм сержант Яновиц, от миротворческите сили. Още колко изследвания ще ми правите?

— Тя почти приключи — увери го Трр-гилаг. — Защо дойдохте тук, в зхиррзхианския лагер?

— Видяхме, че вторият кораб пада — обясни човекът, като леко трепна, когато Клнн-даван-а вкара следващата игла. — Помислихме си, че на борда може да има ранени, които да се нуждаят от нашата помощ.

— Значи вие сте лечител? — попита Трр-гилаг.

— Мога да лекувам някои дребни неща — отвърна сержант Яновиц. — В случай, че е нещо по-сериозно, викаме на помощ нашите доктори.

— Попитай го за нападението срещу мрачанците — промърмори Трр-мезаз.

— Съобщиха ни, че ваши сънародници са нападнали този лагер преди шест завъртания — продължи Трр-гилаг на човешки език. — Имало е взривове, с цел да бъдат избити пристигналите мрачанци.