Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 85

— Трябва да сформираме съюз, разбира се — отвърна той, сякаш беше повече от очевидно. — Само заедно бихме могли да надделеем над завоевателите без причина.

— Разбирам — отвърна Трр-гилаг. — И какво ще предложат мрачанците в един такъв съюз?

Вторият мрачанец, който досега мълчеше, се обади:

— Можем да ви осигурим информация. Вие вече воювате срещу завоевателите без причина, но нямате представа за една по-голяма опасност, която ви дебне. Те имат съюзници. Опасни, кръвожадни другопланетяни, които наричат йикроманци.

Трр-гилаг се намръщи. Йикроманците наистина съществуваха на картите на хората-завоеватели, с които се бяха сдобили. Те обитаваха четири големи звездни системи, групирани в единия край на човешкия космос.

— Аз си мислех, че те са една от покорените раси — рече той.

— Точно това искат да си мислите хората-завоеватели — произнесе с огорчение вторият мрачанец. — Съветвам ви да не се подвеждате. Това е измама.

Трр-гилаг почувства неприятен вкус в устата. Още една заплаха освен опасните хора-завоеватели?

— Но те имат само четири системи — припомни той на Лахетилас. — Как тогава може да са опасни?

— Колко опасни може да са четири зхиррзхиански свята? — отвърна с въпрос Лахетилас. — Отказвате да ни повярвате с риск да пострадат сънародниците ви, изследовател Трр-гилаг.

— Не съм казал, че не ви вярвам. Просто се нуждая от доказателство…

— Доказателство? — прекъсна го рязко Лахетилас. — И какво искате да е това доказателство, изследовател Трр-гилаг? Атака на йикроманските кораби по фланга на вашите сили? Внезапното унищожаване на всички кораби в орбита около Доркас? Или предпочитате разрушителен щурм срещу вашата родна планета?

— Не, разбира се. — Трр-гилаг нервно завъртя език. — Йикроманците в състояние ли са да извършат всички тези неща?

— Още не — обади се вторият мрачанец. — Те все още са изненадани от вашата сила, също както и завоевателите без причина. Но това скоро ще се промени. — Той посочи с пръст Трр-гилаг. — Ако им осигурите нужното време.

— Добре — склони Трр-гилаг. — Ще предам предупреждението ви на нашите водачи.

— Направете го, но бързо. — Лахетилас изучаваше лицето на Трр-гилаг. — Ако въобще смятате да го правите.

— Разбира се, че смятаме — отвърна Трр-гилаг, като се мъчеше да прикрие раздразнението си, както и пробудените си опасения. Вече беше обещал, че ще разговаря с Върховния вожд — как смееше този другоземец да се съмнява в думите му? — Скоро се връщам.

— Ще ви изчакаме тук — обеща с поомекнал тон Лахетилас. — Не се бавете, ако цените живота на сънародниците си.

Трр-мезаз ги чакаше отвън.

— Как мина? — бе първият му въпрос, докато крачеха към командния център.

— Не много приятно — рече Трр-гилаг. Светлината на късното доркаско слънце беше помръкнала. — Дори страшничко, ако трябва да съм искрен.

— Все още ли настояват да ги откараме на Оакканв?

— Не и пред мен — отвърна Трр-гилаг; питаше се каква част от проведения разговор да сподели с брат си. Върховният вожд му бе разрешил да разкаже на Трр-мезаз за КИОРО, но само ако е крайно необходимо. — Предупредиха ме обаче, че хората-завоеватели си имали съюзници.