Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 84

— В това няма съмнение — рече Върховният. Една атака срещу наблюдателна станция на хората-завоеватели щеше да блокира голяма част от техните сили. При това зхиррзхианците щяха да се принудят да разтеглят фронта си на огромно разстояние. Но друг избор нямаха. След като вече знаеха, че хората-завоеватели са в процес на сглобяване на своето оръжие КИОРО, Военното командване трябваше да действа бързо и да удари врага, където това е възможно. — Колко време ще ни е необходимо?

— Зависи от бързината, с която корабите бъдат подготвени за военни действия — отвърна Върховният командващ. — Може би две завъртания, дори три. Имам ли разрешението ви да ръководя атаката лично?

— Уповавам се на вашия опит за подобно решение — рече Върховният. — Правете, каквото смятате за необходимо.

Прм-жевев се поклони по стария, цакк’ррски обичай.

— Благодаря ви, Върховни вожде. Тръгвам веднага щом приключи това обсъждане.

Пред тях отново изникна един старейшина.

— „Говори изследовател Нзз-ооназ от планетата Мра — цитира той. — Искам да разговарям с Върховния вожд“.

Върховният се усмихна напрегнато. Нзз-ооназ играеше своята част от ролята за пред мрачанската публика. Ако Валойтаджа узнаеше как в действителност се осъществява тази комуникация, навярно щеше да се смае.

При някое следващо завъртане със сигурност щяха да му кажат. Но още бе рано. Може вече да бяха съюзници, но в мрачанците имаше нещо, което го караше да изпитва към тях подозрение.

— Аз съм Върховният вожд — обърна се той към старейшината. — Говори, изследователю Нзз-ооназ.

11.

— Сигурно разбирате в каква ужасна опасност се намираме — каза мрачанецът, който се бе представил като Лахетилас, с нисък и настойчив глас. — Вие, зхиррзхианците, и ние, мрачанците. Завоевателите без причина имат ужасно по сила оръжие, което възнамеряват да използват срещу нас.

— Да, зная — отвърна Трр-гилаг. — Онова, което наричат КИОРО.

Стори му се, че при произнасянето на името лицето на Лахетилас трепна.

— Точно за него става въпрос — рече разпалено мрачанецът. — Опитахме се да предупредим вашите воини за него, но те сякаш не ни обърнаха внимание.

— Не е било необходимо — рече Трр-гилаг. — Ние знаем за КИОРО.

Мрачанецът присви очи.

— Така ли? В такъв случай защо войниците ви не го обсъдиха с нас?

— Причините са без значение — отвърна надуто Трр-гилаг, за да подчертае, че не желае повече да обсъждат този въпрос. Разговорът им трябваше да е на четири очи и само Върховният главнокомандващ щеше да е информиран за него чрез своите старейшини. Но това би означавало да ги подслушват и другите старейшини. И макар Върховният да бе позволил на Трр-гилаг да разговаря с мрачанците за КИОРО, той също така му бе дал съвсем ясно да разбере, че всякакви подробности за оръжието трябва да бъдат запазени в най-строга тайна. — Това, което е най-важно сега, е да разберем какво предлагат мрачанците да предприемем срещу тази заплаха.

Мрачанецът премигна.