Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 8

Трр-мезаз, разбира се, бе чувал за теорията на изследователите, че ако зхиррзхианецът е твърде далеч от своя фссс-орган по времето на въздигането си, може да остане завинаги в състояние на такъв шок. Кланът и родовите водачи естествено отричаха подобна възможност, но от това слуховете не изчезваха. Трр-мезаз можеше само да се надява, че ако съществува някакъв обсег, Доркас се намира в пределите му.

В северната стена имаше още три назъбени дупки, пробити от взривовете на хората-завоеватели при разрушаването на вратата.

— Какво правим тук? — попита го Клнн-вавги, докато се насочваха към средното помещение.

— Имам уговорена среща с един от нашите свързочници — обясни Трр-мезаз. — Трябваше да ме чака тук, за да види дали ще имам нужда от него.

— Брей — възкликна Клнн-вавги и огледа началника си. — Уговорена среща значи.

— Да. — Трр-мезаз вече започваше да се пита дали идеята му е била чак толкова добра. Връзката, която бе осигурила дхаа’ррската старейшина Прр’т-касст-а преди две пълни обиколки между Трр-мезаз и брат му Трр-гилаг имаше една-единствена цел: да обсъдят подозрителното залавяне на съпруга на Прр’т-касст-а, Прр’т-зевисти от човешките завоеватели. Опитът да се използва подобна връзка с други цели несъмнено щеше да доведе до съпротива от страна на останалите старейшини, които пренасяха посланията, особено ако започнеха да обсъждат политическите ходове на Дхаа’рр. Може би трябваше да зареже тази работа и да се надява, че мрачанците само излишно раздухват случая със заплахата от КИОРО.

Изведнъж пред тях изникна старейшина.

— Командир Трр-мезаз — поде той. — Имате ли послание за Прр’т-касст-а?

— Не — отвърна Трр-мезаз. — Бих искал да използвам тази възможност да се свържа с брат ми, изследовател Трр-гилаг. Можете ли да го направите?

— Ще се опитам. — В гласа на старейшината се долови съмнение. — Мислех, че Трр-гилаг се е върнал на Оакканв.

— Така е — потвърди Трр-мезаз. — Ще бъде или в Седалището на Върховния клан в Града на единството, или в Тръстиковото село.

— Подчинявам се, командире — рече старейшината и изчезна.

— Нима смяташ, че Трр-гилаг може да знае нещо за това оръжие КИОРО? — попита го Клнн-вавги.

— Той прекара двайсет пълни обиколки на Базов свят дванадесет, в разпити на човешкия пленник Фелиан Кавана — припомни му Трр-мезаз. — Ако КИОРО е така опасно, както смята Лахетилас, има голяма възможност да стане дума за него по време на разговора.

— Може и да си прав. — Клнн-вавги огледа сградата. — Докато си бъбрите, би могъл да го разпиташ и за тези разрушителни оръжия на човешките завоеватели.

Изминаха няколко десетоудара, после още няколко пъти по толкова, докато не станаха сто. После двеста удара, триста, четиристотин. Трр-мезаз се огледа: опашката му нервно потръпваше. Какво можеше да не е наред? Разкъсван между своя фссс-орган и малкия фссс-резен източно от доркаския плацдарм, старейшината бе в състояние да се придвижва мигновено между Доркас и родната планета на Дхаа’рр — Дхаранв. Предаването на съобщението до него също не трябваше да представлява проблем. Дали пък в Седалището на Върховния клан не бяха взели решение да изместят напред момента за отпътуването на мрачанците? Трр-гилаг трябваше да пътува с тях.