Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 10
Тимъти Зан
— Това и на мен ми е известно. Второ: да си чувал нещо за човешко оръжие, известно като КИОРО?
Старейшината изчезна… и двамата отново взеха да отброяват нервно ударите.
— Колко е тихо тук — подметна Клнн-вавги. — Обезопасена ли е връзката ви?
Старейшината се върна преди Трр-мезаз да успее да отговори.
— „Съжалявам, Трр-мезаз, но не мога да обсъждам този въпрос“.
Трр-мезаз погледна многозначително Клнн-вавги. Значи бяха прави. Имаше нещо свързано с КИОРО, което Военното командване предпочиташе да запази в тайна. И Трр-гилаг знаеше какво е то.
— Разбирам, мой братко — рече той. — Желая ти безоблачно пътуване.
— „И ти се пази. Ще се видим до няколко пълни обиколки“.
Трр-мезаз кимна на старейшината.
— Благодаря ти. Можеш да затвориш линията.
— Подчинявам се, командире — отвърна старейшината и изчезна.
— Значи се оказа прав — промърмори Клнн-вавги.
— Така изглежда. — Трр-мезаз огледа празното помещение: чудеше се дали не са били подслушвани от други старейшини. — По-добре да се връщаме.
— Що за оръжие може да е това? Дали не е някакъв атомен експлозив, как смяташ?
— Нямам представа — отвърна Трр-мезаз, примижал срещу яркото следобедно слънце и прахоляка, вдигнат от северния вятър. — Това, което не ми дава мира, не е въпросът
— Може и да са — предположи Клнн-вавги. — Може би това, което мрачанците наричат КИОРО, са всъщност воините копърхед.
— Съмнявам се. Изследователската група на Трр-гилаг се добра до названието „копърхед“ от техния затворник. Мрачанците имат достатъчно чести контакти с човешките завоеватели, за да допуснат подобна наивна грешка.
— Освен ако човешките завоеватели не използват различна дума, когато говорят с различни раси — посочи Клнн-вавги.
— Интересна идея — щракна с език Трр-мезаз.
— Още нещо, за което ще трябва да попитаме Трр-гилаг, когато пристигне тук. Да узнаем дали затворникът е споменавал за КИОРО…
Внезапно пред тях изникна един старейшина.
— Командир Трр-мезаз, спешно съобщение от Върховния командир Дклл-кумвит — обяви той с тих гласец, едва надвиващ свистенето на вятъра. — Получил е новини от Военното командване, че Шаманв е бил нападнат преди две тентарка от група кораби на хората-завоеватели.
Опашката на Трр-мезаз щръкна. Шаманв — оттам трябваше да потегли Клнн-даван-а според думите на Трр-гилаг. Със специалния
— Има ли разрушения? — попита той.
— Все още не е ясно — отвърна старейшината. — В съобщението се казва само, че два зхиррзхиански бойни кораба отбили нападението на хората-завоеватели, но единият получил сериозни повреди.
— Ясно — рече Трр-мезаз. — Всички наземни сили да бъдат поставени в състояние на пълна бойна готовност, да приготвят „жилоптиците“ за излитане.
— Подчинявам се — отвърна старейшината и изчезна.
— Тръгвай — обърна се Трр-мезаз към Клнн-вавги и се отправи към сградата на щаба.
Докато вървеше, се запита дали неговият заместник е осъзнал възможните обяснения за една подобна атака. Или противникът разполагаше със зхиррзхиански пленник, който бе проговорил, или бе успял да дешифрира оптроничната информация от зхиррзхианска бойна записваща машина…