Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 10

— Това и на мен ми е известно. Второ: да си чувал нещо за човешко оръжие, известно като КИОРО?

Старейшината изчезна… и двамата отново взеха да отброяват нервно ударите.

— Колко е тихо тук — подметна Клнн-вавги. — Обезопасена ли е връзката ви?

Старейшината се върна преди Трр-мезаз да успее да отговори.

— „Съжалявам, Трр-мезаз, но не мога да обсъждам този въпрос“.

Трр-мезаз погледна многозначително Клнн-вавги. Значи бяха прави. Имаше нещо свързано с КИОРО, което Военното командване предпочиташе да запази в тайна. И Трр-гилаг знаеше какво е то.

— Разбирам, мой братко — рече той. — Желая ти безоблачно пътуване.

— „И ти се пази. Ще се видим до няколко пълни обиколки“.

Трр-мезаз кимна на старейшината.

— Благодаря ти. Можеш да затвориш линията.

— Подчинявам се, командире — отвърна старейшината и изчезна.

— Значи се оказа прав — промърмори Клнн-вавги.

— Така изглежда. — Трр-мезаз огледа празното помещение: чудеше се дали не са били подслушвани от други старейшини. — По-добре да се връщаме.

— Що за оръжие може да е това? Дали не е някакъв атомен експлозив, как смяташ?

— Нямам представа — отвърна Трр-мезаз, примижал срещу яркото следобедно слънце и прахоляка, вдигнат от северния вятър. — Това, което не ми дава мира, не е въпросът какво, а защо. И най-вече — защо вече не са го използвали срещу нас?

— Може и да са — предположи Клнн-вавги. — Може би това, което мрачанците наричат КИОРО, са всъщност воините копърхед.

— Съмнявам се. Изследователската група на Трр-гилаг се добра до названието „копърхед“ от техния затворник. Мрачанците имат достатъчно чести контакти с човешките завоеватели, за да допуснат подобна наивна грешка.

— Освен ако човешките завоеватели не използват различна дума, когато говорят с различни раси — посочи Клнн-вавги.

— Интересна идея — щракна с език Трр-мезаз.

— Още нещо, за което ще трябва да попитаме Трр-гилаг, когато пристигне тук. Да узнаем дали затворникът е споменавал за КИОРО…

Внезапно пред тях изникна един старейшина.

— Командир Трр-мезаз, спешно съобщение от Върховния командир Дклл-кумвит — обяви той с тих гласец, едва надвиващ свистенето на вятъра. — Получил е новини от Военното командване, че Шаманв е бил нападнат преди две тентарка от група кораби на хората-завоеватели.

Опашката на Трр-мезаз щръкна. Шаманв — оттам трябваше да потегли Клнн-даван-а според думите на Трр-гилаг. Със специалния пакет.

— Има ли разрушения? — попита той.

— Все още не е ясно — отвърна старейшината. — В съобщението се казва само, че два зхиррзхиански бойни кораба отбили нападението на хората-завоеватели, но единият получил сериозни повреди.

— Ясно — рече Трр-мезаз. — Всички наземни сили да бъдат поставени в състояние на пълна бойна готовност, да приготвят „жилоптиците“ за излитане.

— Подчинявам се — отвърна старейшината и изчезна.

— Тръгвай — обърна се Трр-мезаз към Клнн-вавги и се отправи към сградата на щаба.

Докато вървеше, се запита дали неговият заместник е осъзнал възможните обяснения за една подобна атака. Или противникът разполагаше със зхиррзхиански пленник, който бе проговорил, или бе успял да дешифрира оптроничната информация от зхиррзхианска бойна записваща машина…