Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 6
Тимъти Зан
— Разликата, командир Трр-мезаз, е, че вие сте войници, а ние — посланици. Освен това
— Както вече казах — отвърна Трр-мезаз, — това решение тепърва предстои да бъде взето. Нищо повече не мога да направя по въпроса.
Лахетилас въздъхна дълбоко. Гласът му се промени отново и стана мек, с нотки на печал.
— Мисля, че ви разбирам. Недоверието и страхът са неотменна част от военното време. Но толкова по-жалко ще е, ако позволим те да доведат до унищожаването на нашите два народа.
— Толкова по-жалко, наистина — съгласи се Трр-мезаз. — От друга страна, зхиррзхианците са далеч от подобна заплаха.
— Може и да сте по-близо, отколкото си представяте. Вашето Военно командване се нуждае от спешна информация за КИОРО. Ако човеците-завоеватели успеят да го сглобят отново…
Внезапно зад мрачанците се появи един старейшина — полупрозрачното му лице се подаваше от стената.
— Командире, прекратете незабавно този разговор — изсъска той.
Още преди Лахетилас да успее да се извърне, лицето изчезна. Той се намръщи.
— Тези зхиррзхиански гласове ме безпокоят, командире. Откъде идват?
— Ще запозная лично Военното командване с молбата ви — рече Трр-мезаз, като игнорира въпроса му. — Време е да вървим. Моите воини ще се погрижат за вас.
Лахетилас отново въздъхна и се поклони едва забележимо.
— Добре. Предполагам, че не може да се направи нищо повече. Особено когато става въпрос за дребни играчи на сцената на историята.
— Всичко хубаво — рече троснато Трр-мезаз и обърна обидено гръб на двамата мрачанци. Дребни играчи. За такъв ли го смятаха тези досадници — за дребен играч?
Как смееха да му хвърлят подобни думи в лицето? Той беше Трр-мезаз, командващ зхиррзхианския плацдарм във вражеската територия. Дребен играч!
Но той скоро щеше да им го докаже. Щеше да се свърже лично с Военното командване, ако е нужно, щеше да потърси самия Върховен вожд на клановете. И като изяснеше този въпрос, козината им щеше да настръхне.
— Арогантни дребосъци, нали? — промърмори зад него Клнн-вавги, докато пресичаха площадката за кацане и се приближаваха към щаба.
— Ужасно — озъби се Трр-мезаз. — Не зная какво си мислят тези мрачанци, Втори, но аз не се смятам за дребен играч.
— Ще трябва да им го докажем — рече Клнн-вавги и щракна с език. — Но видя ли какво се случи? За трети път, откакто сме тук?
— Говориш за неочакваната поява на старейшината по време на разговора, нали?
— Точно така.
— Интересно, наистина, — съгласи се Трр-мезаз. Върховният командир Дклл-кумвит им бе дал ясно да разберат, че присъствието на зхиррзхиански старейшини на кораба трябва да бъде запазено в най-строга тайна от мрачанците. Ала с внезапната си поява този старейшина заплашваше да наруши тайната.
Което може би означаваше, че има по-важни неща от нея. Или че Лахетилас е в течение на нещо, което все още не е известно на Трр-мезаз и войниците му.
